Броят на болничните легла в Европейския съюз продължава да намалява, но България следва обратната тенденция и не само запазва, но и увеличава легловата си база, като остава страната с най-много болнични легла на глава от населението в ЕС, при това вече няколко години поред. Това показват актуалните данни на Евростат за 2024 г.
Средно в ЕС през 2024 г. са се падали по 507 болнични легла на 100 000 население при 511 година по-рано. Намалението е част от дългосрочна тенденция – през 2009 г. показателят е бил 582 легла на 100 000 души.
Според Евростат спадът е резултат от научния и технологичния напредък, който позволява все повече медицински дейности да се извършват амбулаторно или в рамките на еднодневна хирургия, вместо чрез продължителен болничен престой.
На този фон България остава категоричен лидер по брой болнични легла на глава от населението. През 2024 г. у нас се падат средно 870 болнични легла на 100 000 население при 864 година по-рано. След нас се нареждат Германия със 759 легла, Румъния със 731, Австрия с 655 и Чехия с 639 на 100 000 души.
В противоположния край на класацията са държавите, които от години развиват модел, основан на по-силна извънболнична помощ и по-кратък болничен престой. Най-малко легла има в Швеция – 187 на 100 000 население, следвана от Нидерландия (221), Дания (226), Финландия (248), Испания (283) и Ирландия (293).
Данните за дългосрочните грижи очертават още по-голям контраст. Докато Нидерландия разполага с 1390 легла за дългосрочни грижи на 100 000 души, Швеция – с 1298, а Белгия – с 1249, България е сред страните с най-слабо развити такива услуги. У нас се падат едва 26 легла за дългосрочни грижи на 100 000 население, като по-нисък показател отчита единствено Гърция – 20. Следват Португалия с 94 и Полша с 222 легла на 100 000 души. Така, въпреки увеличаващите се потребности на застаряващото население, България продължава да изостава значително в развитието на системата за дългосрочни грижи.
Какво трябваше да бъде
Съгласно приетата през 2016 г. Национална здравна карта у нас трябваше да има – при население 7,1 милиона жители през същата година, 51 546 болнични легла общо (при 70% използваемост и 30% резерв за извънредни ситуации), в т.ч. 35 302 легла за активно лечение, 6230 легла за дългосрочни грижи (продължително лечение и палиативни грижи) и останалите психиатрични и рехабилитационни. Болничната мрежа тогава разполагаше с 51 816 легла, от които 42 990 легла за активно лечение и 2461 легла за дългосрочни грижи. Т.е. НЗК не предвижда драстично съкращение, а първоначално преструктуриране на около 7000 активни легла в такива за продължително лечение, палиативни грижи, рехабилитация.
Резултатът 8 години по-късно
Веднага след утвърждаването на НЗК, тя бе обжалвана от Центъра за защита на правата в здравеопазването на д-р Стойчо Кацаров и Сдружението на частните болници. Основен мотив, че здравната карта практически е блокирала инвестициите в здравеопазването. И така по данни на НСИ, към 31.12.2024 г. в страната вече има 56 924 болнични легла, т.е. с 5108 легла повече в сравнение с 2016 г. Нищо, че населението е намаляло със 700 000 души – до 6,4 милиона. Легловият фонд в частните болници за този период нараства с 6000 легла! При това такива, които веднага се запълват с най-високоплатени дейности.
А към момента НЗОК е договорила за финансиране 50 361 легла, като над 95% от тях са за активно лечение. При действаща НЗК и наредба за избор в областите, в които има излишък на легла.
