Парламентарната комисия по здравеопазване прие проекта на бюджет на НЗОК за 2026 г. с 14 гласа „за“, 7 „против“, въздържали се нямаше.
Параметрите на проектобюджета представи здравният министър Катя Ивкова. „Увеличението на средствата е с повече от 412 млн. евро спрямо бюджета на НЗОК за 2025 г. Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска от 8% в съотношение 60:40, с изключение на държавните служители, за които съотношението е 80:20 работодател – служител. За първи път се предлага лекарствата да се обособят в две групи, като се предвидят самостоятелни бюджети. Едната група да бъде за оригинални продукти, а втората – за генерични лекарства“, посочи тя, цитирана от БТА.
Законопроектът за бюджет на здравната каса предвижда приходи и трансфери за тази година в размер на 5,256 млрд. евро. Приходите от здравни вноски се предвижда да бъдат 3,187 млрд. евро, като се очаква приходите от здравноосигурителни вноски да нараснат с 249,2 млн. евро спрямо 2025 г. Разходите по законопроекта са с 412,3 млн. евро повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 година, което представлява ръст от 8,5 на сто на годишна база.
Омбудсманът Велислава Делчева посочи, че разходите не създават конкурентно качество на здравеопазване. „Страната ни е с най-високо доплащане от страна на пациентите, а много здравни дейности не се заплащат достатъчно с публични средства. Необходимо е да се подобри достъпът на гражданите до медицинска помощ в отдалечените населени места“, заяви пред депутатите омбудсманът. Тя отбеляза с тревога намаляването на средствата с около 7% за медицински изделия. По думите й в голяма част от случаите възрастни пациенти с тежки хронични заболявания и трайни увреждания са изписвани в състояние, изискващо наблюдение и грижа, но този вид обгрижване не е достатъчно добре финансирано. „Липсва и повишаване на средствата за акушерска помощ за здравно неосигурени жени“, допълни Делчева. И предупреди, че в момента няма осигурени средства за финансиране на национална детска болница, освен 47 млн. евро за проектирането ѝ. „Европейската инвестиционна банка смята, че са нужни над 318 млн. евро и се надявам в следващия бюджет тези пари да бъдат предвидени“, каза още Делчева.
„Като положително отчитаме номиналното увеличение на средствата, но рамката, предложена за 2026 г., не осигурява достатъчен ръст спрямо инфлацията и високата тежест на преките доплащания“, заяви председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов. По думите му особено драматично е изоставането в извънболничната помощ. „Наложителен е реален ръст на средствата, стимули за задържане на медицинските кадри, дебат за устойчиво увеличаване на приходите, включително чрез повишаване на здравноосигурителната вноска“, подчерта д-р Брънзалов.
„Подкрепяме целевото финансиране на аптеки, извършващи дейности в труднодостъпни населени места и денонощни аптеки, но като слабост в проекта отбелязваме липсата на предвиден ръст в това финансиране“, каза шефът на БФС Димитър Маринов. „Средствата, които аптеките получават от здравната каса, няма да бъдат достатъчни и ще настояваме да се повиши с 10% стойността, която НЗОК плаща на аптеката за отпускане на реимбурсирани лекарства“, добави той.
Българската генерична фармацевтична асоциация подкрепя проекта за бюджет, специално в частта за лекарства, както и предложението лекарствата да бъдат разделени на две групи. Според Евгени Тасевски от асоциацията това е бюджет на възможната стабилност, приемственост и съдържащ мерки за реална генерична политика.
От Съюза на лекарските асистенти и фелдшерите пък предложиха да бъде създаден самостоятелен финансов механизъм за закупуване на медицински дейности от самостоятелни практики за здравни грижи.
„Българската асоциация на зъботехниците не може да подкрепи проекта в частта за денталната дейност, включваща изработка на тотална дентална протеза, тъй като доплащането в момента на една протеза е близо 80% от реалната стойност, а това е непосилно за не малка част от пациентите“, каза Мария Чотова, председател на асоциацията. Тя поиска да се осигурят 12 млн. евро, за да се заплащат протезите напълно от фонда и да се прекрати заплащането от страна на пациентите.
„В болничната помощ са концентрирани големите разходи и за последните пет години те са увеличени до 85%, но основният механизъм, чрез който се финансира болничната помощ – цените на клиничните пътеки, не се променя от 3 г.“, алармира Свилена Димитрова от Българската болнична асоциация.
Дали ще има повишаване на заплатите за работещите в държавните и общинските болници, попита Красимир Митов, председател на синдикат „Защита“. По думите му в момента в доста от болниците медиците работят по 12 часа, а през последните три години няма реално увеличение на доходите.
„Средствата са достатъчно, подкрепяме бюджета и очакваме да се упражни по-добър контрол, за да може да бъдат удовлетворени пациентите с по-ниско доплащане, а медиците – с по-добро заплащане. Задържането на здравната вноска от 8% е добро“, каза Пенка Георгиева, представител на пациентски организации „Заедно с теб“.
„Бюджетът за тази година повтаря структурата и философията на бюджетите в последните над 10 години, особено в пропорцията болнична – извънболнична помощ“, изтъкна като негатив Джевдет Чакъров от ДПС. По думите му реформите в здравеопазването са закъснели, но парламентарната група ще подкрепи бюджета на НЗОК, но с поправки между първо и второ четене.
„Имаме много критики към проекта на бюджета“, заяви шефът на ресорната комисия проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС. Според него принципите и заявките от предизборната кампания на правителството не се виждат в представения проект на бюджет, дори напротив – има отказ от стратегическо управление в тази насока. По думите му този бюджет не преследва стратегически направления в здравеопазването, а по-скоро преследва фискални цели. „Намаляването на средствата за персонал намалява автоматично заявките, че подуправителят на НЗОК ще акцентира върху повече контрол“, допълни проф. Ангелов.
„Този бюджет не е само финансова рамка, а трябва да бъде бюджет за провеждане на здравни политики“, изтъкна Катя Панева от ДБ. Според нея липсват програми за ранно откриване на социално значими заболявания и достатъчно средства за профилактика. От ДБ ще очакват нови механизми за оценка на болничната помощ и за ограничаване на необоснованите хоспитализации.
А съпартиецът й д-р Александър Симидчиев обърна внимание, че в приходната част на бюджета приходите от осигуровки от гражданите са много повече от приходите от вноски, осигурени от държавата. По думите му държавата все повече абдикира от осигуряването на възрастните хора, на децата и други уязвими групи. „Необходимо е да има стратегически поглед върху цялата система, защото иначе сме обречени да имаме същите драматични изкривявания“, подчерта той.
„Очевидно болничната помощ е приоритет, като за да я защитите е предвидено да има 2,4 млн. хоспитализации и 2 млн. клинични процедури“, каза акад. Николай Денков от ПП. По думите му би трябвало да се процедира обратно. „Към това се добавя липсата на механизми за подобряване на ефективността – електронни съобщения към пациентите, търговете за лекарства и др.“, допълни той.
Георги Георгиев от „Възраждане“ пък бееше лаконичен: „Няма да подкрепим проекта на бюджета, тъй като между този и бюджета на кабинета „Желязков“ за здравната каса няма нищо различно.“
