Въвеждането на диагностично свързаните групи (ДСГ), които да заменят клиничните пътеки като начин на финансиране на болниците, е възможно. Но не може да се случи тази година, обяви здравният министър Катя Ивкова по време на дебата в парламентарната комисия по бюджет и финанси на проектобюджета на НЗОК за 2026 г., който беше приет с 15 гласа „за“ и 9 „против“. Ивкова припомни, че класификационната система за ДСГ беше закупена през 2011 г. от Австралия. „Оттогава до момента се работи по методика за въвеждане, не е оставена настрана. Ще има резултат, но няма как да е тази година“, каза тя.
За смяна на модела пръв заговори Любомир Дацов в качеството му на представител на Фискалния съвет на България, като постави въпроса и за демонополизацията на НЗОК. „През 2014-2015 г. Световната банка изготви доклади по темата, но за съжаление, те са били оставени просто на страницата на МЗ и от 2015 г. никакви действия не са предприети. Може да анализираме този въпрос допълнително“, здравният министър.
Временно управляващият НЗОК д-р Асен Меджидиев обаче предложи по-добър вариант – въвеждане на втори стълб на здравното осигуряване с участието на застрахователни дружества. „Тогава се получава по-добър контрол върху разходваните средства, по-добър контрол върху болниците за изкривени хоспитализации и тогава системата ще се самодисциплинира“, смята той.
На въпросите на депутатите за възнагражденията на специализантите и медицинските специалисти Ивкова отговори, че заплатите на лекарите и сестрите ще се определят по време на преговорите по НРД и КТД. По думите й се мисли и частните болници също да провеждат търгове, а изграждането на Националната детска болница остава приоритет, като необходимите средства за проектирането вече са осигурени.
Иначе законопроектът за бюджета на НЗОК за тази година предвижда приходи и трансфери в размер на 5,256 млрд. евро, на каквато стойност възлизат и заложените разходи. Според проекта здравноосигурителните приходи са в размер на 5,138 млрд. евро, от които 3,187 млрд. евро са приходи от здравноосигурителни вноски, а 1,95 млрд. евро са трансфери за здравно осигуряване. Очаква се приходите от здравноосигурителни вноски да нараснат с 249,2 млн. евро спрямо миналата година, а приходите от трансфери за здравно осигуряване да отбележат ръст от 156,2 млн. евро.
Разходите по законопроекта са с 412,3 млн. евро повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г., което представлява ръст от 8,5 на сто на годишна база. Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4,93 млрд. евро, което е увеличение с 395 млн. евро или ръст от 8,7 на сто спрямо миналата година.
През 2026 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер 101,49 млн. евро за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, а вноската остава 8%.
