Утвърждаването на България като целогодишна дестинация за здравен туризъм, в която превенцията е реална практика, е основна мисия на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (BUBSPA). Това заяви изпълнителният директор на организацията Цветина Иванова по време на Петата национална конференция за здравен туризъм „Предизвикателства пред климатолечебните курорти“, която се провежда в курортен комплекс Пампорово.
Според Иванова BUBSPA вече 20 години последователно работи за превръщането на превенцията в част от държавната политика в областта на здравеопазването и туризма. Днес тази визия започва да намира реално измерение чрез активното сътрудничество между държавните институции, бизнеса и академичните среди. Ключова роля в този процес има и създадената към Министерството на туризма работна група за развитие на медицинския туризъм. Форумът в Пампорово се организира от Община Чепеларе в партньорство с BUBSPA и „Пампорово“ АД и събира представители на туристическия сектор, здравните среди и местната власт.
По думите на Цветина Иванова темата на тазгодишната конференция поставя акцент върху това как природните дадености на България могат да се превърнат в стратегически ресурс както за здравето на населението, така и за устойчивото развитие на регионите. Тя посочи, че европейските здравни системи са под сериозен натиск, а хроничните заболявания са причина за близо 90% от смъртните случаи и около 85% от случаите на инвалидизация. „Тези тенденции налагат ясна промяна – от лечение към превенция“, подчерта Иванова, цитирана от travelradar.bg. Според нея европейските политики все по-категорично насочват вниманието към персонализираната превенция като по-ефективен и икономически устойчив подход.
Изпълнителният директор на BUBSPA открои ролята на климатолечението като достъпна и природосъобразна форма на профилактика. То оказва благоприятно въздействие върху дихателната, сърдечно-съдовата и нервната система, подпомага възстановяването на организма и укрепва имунитета. По думите ѝ климатолечението не само подпомага лечението на различни заболявания, но и изгражда дългосрочна устойчивост към тях, което го превръща в икономически ефективна алтернатива на редица скъпоструващи медицински интервенции.
„България разполага с уникално природно богатство – минерални води, лечебна кал и разнообразен лечебен климат. В миналото климатолечебните курорти бяха важна част от здравната система. Днес имаме възможност да възстановим тази роля“, заяви Иванова.
Сред основните предизвикателства пред сектора тя посочи недостатъчното интегриране на климатолечението в здравната система, необходимостта от научни доказателства и сертифициране на природните лечебни фактори, нуждата от инвестиции в инфраструктура и квалифицирани кадри, както и опазването на природната среда.
