Нужно е да бъде създадена интегрирана медико-социална служба за деца, тъй като при хронично заболяване е необходима съвместна дейност на медицинските и социалните служби. Това заяви председателят на Българската педиатрична асоциация проф. Владимир Пилософ по време на конференция „Детското здраве в ЕС и България“. По думите му, само тогава вложените средства в здравната част щели да имат и социален ефект.
Целта ни е да съхраняваме правото на детето да расте извън статуквото и да инвестираме в изграждането на личности от нашите деца. Това заяви председателят на Държавната агенция за закрила на детето Офелия Кънева, след като получи награда за лидерство от „Академия за лидери“, която е функционално звено към Националното младежко сдружение за здравна политика и мениджмънт. Отличието връчи създателят и председател на Академията доц. Александър Жеков, дългогодишен преподавател по обществено здраве и здравен мениджмънт.
„През тази година един от приоритетите на ДАЗД е именно работата ни с педиатрите и личните лекари“, посочи Кънева. За Скенер.нюз тя уточни, че предстои от догодина стартирането на проект за изграждане на медико-социални услуги в общността за деца.
Според проф. Пилософ четири са главните проблеми на детското здравеопазване у нас – прехвърлянето на първичната здравна грижа от участъковите педиатри на общопрактикуващите лекари с реформата от 2000 г., промяната в придобиването на педиатрична специалност, липсата на университетска детска болница и комерсиализирането на здравната грижа.
„Съществуват много съмнения дали реформата от 2000 г. е успешна. Дори в Европа не е съвсем изяснено кой модел на работа на педиатри е по-добрият. Затова се работи по европейски проект, който ще завърши в края на следващата година, за първичната педиатрична здравна помощ с участие от 30 страни, включително и САЩ и Австралия, който да покаже кой е най-успешният модел за ЕС“, обясни проф. Пилософ.
По думите му България е единствената страна, в която продължаващото медицинско образование не е задължително. Проблем има и с квалификацията на джипитата, които работят с деца. „От три години, през които те учат обща медицина, педиатрията е с продължителност едва 9 седмици, като само 4 от тях са в болница.“ Други 81 седмици бъдещите джипита трябва да се обучават в акредитирана практика, но това условие се изпълнявало само на хартия. А според Европейската академия по педиатрия „Обща педиатрия“ трябва да се изучава поне три години.
„В момента у нас един лекар, ако иска да специализира неонатология или детска кардиология например, учи 4 години, но само тази тясна специалност“, добави проф. Пилософ. Затова Българската педиатрична асоциация предлага или за една година удължаване на обучението, или за възвръщане на стария модел, при който първо се учи 4 години обща педиатрия, а след това още две години – неонаталогия. „Това ще осигури на лекарите признаването на две специалности и повече компетентност“, категоричен е проф. Пилософ.
