Лекарствата за отслабване, които превземат света през последните години, може да крият неочаквана полза за превенция на инсулт и опасни кръвни съсиреци при една от най-уязвимите групи пациенти. Ново мащабно проучване установява, че т.нар. GLP-1 аналози се свързват със значително по-нисък риск от тромбоемболични усложнения и дори по-ниска смъртност при хора, които живеят едновременно със затлъстяване и автоимунно заболяване.
Връзката между автоимунни заболявания и затлъстяването отдавна тревожи лекарите. Хората със затлъстяване имат по-висок риск от инсулт и инфаркт, а при наличие на автоимунно заболяване опасността се умножава. Хроничното възпаление в тялото, характерно за автоимунните болести, е една от основните причини за тромби в кръвта. Според проучвания пациентите с автоимунни заболявания имат с 40% до 100% по-висок риск от тромбоемболични и сърдечно-съдови усложнения.
Според проучване, публикувано в Journal of the American Heart Association, изследователите анализирали електронни здравни досиета на 484 467 души с автоимунно заболяване от мрежата OneFlorida+ (2014–2024 г.). След прецизно съпоставяне на групите са сравнени 13 204 потребители на GLP-1 аналози с равен брой непотребители. Средната възраст е 54,7 години, а около 74% от участниците са жени, съобщава svetatnazdraveto.bg.
Резултатите показват, че при потребителите на GLP-1 рискът е по-нисък за: Белодробна емболия (PE) – с 31% по-нисък риск; Венозен тромбоемболизъм (VTE) – с 17% по-нисък риск; Инсулт или преходна исхемична атака (TIA) – с 21% по-нисък риск; Смъртност от всякаква причина – с 44% по-нисък риск; Посещения в спешно отделение – с 21% по-нисък риск. За инфаркт на миокарда се наблюдава лека, но статистически незначима тенденция към намаляване, а коронарната реваскуларизация и хоспитализациите не са се повлияли значимо.
Ползите изглеждат най-силни при хората с тип 2 диабет. При пациентите без диабет ефектът върху белодробната емболия и венозните тромби е по-слаб и без статистическа значимост.
Що се отнася до често обсъжданите „оземпик странични ефекти за сърцето“, тук данните по-скоро сочат към защитен, а не вреден ефект върху съдовете. Важно е обаче да се отбележи, че връзката между лекарствата за отслабване и тромбозата не е доказателство за причинно-следствена зависимост. Авторите предупреждават за възможни остатъчни смущаващи фактори и разнородност между отделните автоимунни болести.
Новият анализ добавя обещаващи доказателства, че GLP-1 аналозите може да предложат защита срещу тромби, инсулт и преждевременна смърт при високорискови пациенти с хронично възпаление. Това обаче не е повод за самолечение, решението за подобна терапия винаги се взема съвместно с лекуващия лекар.
