Навлизането на нови лекарства като дапаглифлозин направи възможно отлагането на диализата или бъбречната трансплантация с до 26 години, обяви председателят на Българската нефрологична асоциация проф. Борис Богов, който организира Втората нефрологична среща, провеждаща се в София през уикенда.
Освен изтъкнати имена от столицата и страната, лектори на събитието тази година бяха и водещи изследователи и медици от целия свят, сред които проф. Мустафа Аричи, проф. Златан Прохаска, проф. Йозеф Бала, проф. Лионел Ростаинг и проф. Дейвид Уилър, който предизвика фурор сред гостите на форума. Той е главен редактор на American Journal of Neurology и основен „виновник“ за революцията в лечението на хроничното бъбречно заболяване и навлизането на новите молекули за терапия не само за диабет тип 2, но от две години и за ХБЗ, както и за сърдечна-недостатъчност.
„Това са свързани болести. Ние вече използваме новите молекули. Въпросът е тази терапия да започне рано, за да има ефект. Затова и изработихме правила и настоявахме пред МЗ и НЗОК да се въведат кодове за всеки един стадий от хроничното бъбречно заболяване, което от началото на годината е факт. Така от най-ранните стадии българските пациенти могат да започнат лечение, което да удължи времето до достигане на диализа или трансплантация на бъбрек с 26 години. Ако обаче лекарствата се включат в терапията едва в четвърти стадий, отлагането на диализата е само с 2 г.“, обясни пред Скенер.нюз проф. Богов.
След приемането на бюджета на НЗОК за тази година, пациентите с артериална хипертония и диабет тип 2 ще имат гарантиран достъп до изследване на серумен креатинин и изследване за съотношение албумин-креатинин веднъж годишно. И така личните лекари ще знаят кога да издадат талон за преглед при специалист-нефролог. „Това ще прекрати практиката пациентите да се лекуват само от джипитата, докато състоянието им не стане критично“, подчерта проф. Богов, който ръководи Нефрологията в столичната „Св. Анна“. Именно там от януари тази година заработи център за диспансерно наблюдение на пациенти с присаден бъбрек.
„Темата за трансплантациите е тъжна за мен, защото у нас трансплантологията е на никакво ниво. Но от БНА се опитваме да работим и в тази посока. Сега усилията ни са насочени за промяна в една наредба, така че да можем да следим в повече центрове хората, които се нуждаят от присаждане на бъбрек, така че да не стигат увредени до трансплантация, за която така или иначе у нас чакат дълго“, каза още проф. Борис Богов. По думите му в момента това е позволено само на центрове, които извършват самите трансплантации. „Нашата идея е пациентите да бъдат обхванати от диспансеризация там, където има квалифицирани лекари и възможности за терапия, преди тези хора да са стигнали до диализа и всичките възможни усложнения, за да са в добро състояние за трансплантация и от нея да има смисъл. Защото сега виждаме как те не успяват да дочакат донорски бъбрек в прилично здраве или след това отхвърлят органа“, уточни проф. Богов.
