Аспиринът е едно от най-старите и най-широко използвани лекарства в света. В продължение на хилядолетия той се прилага срещу болка, температура и възпаление. Днес обаче нови изследвания показват, че това добре познато средство може да има още една важна роля – да намалява риска от развитие и разпространение на някои видове рак.
Последните научни данни вече водят до промени в медицинските препоръки в някои държави, особено за хората с висок генетичен риск, съобщава Би Би Си (BBC).
Историята на един пациент
Ник Джеймс, британски мебелист на около 45 години, започва да се тревожи за здравето си, след като майка му умира от рак, а брат му и други членове на семейството развиват рак на дебелото черво. Той решава да се подложи на генетично изследване, което показва, че носи дефектен ген, свързан със синдрома на Линч – наследствено състояние, което значително увеличава риска от рак на дебелото черво.
Помощта идва от неочаквано място. Джеймс става първият участник в клинично проучване, което има за цел да провери дали ежедневният прием на аспирин може да предпази от развитие на рак.
В зависимост от вида на генетичната мутация между 10% и 80% от хората със синдром на Линч развиват рак на дебелото черво през живота си. При Ник Джеймс обаче резултатите засега са обнадеждаващи. Според професор Джон Бърн от университета в Нюкасъл, който ръководи изследването, Джеймс приема аспирин вече десет години и до момента не е развил рак.
Как предпазва?
Идеята, че аспиринът може да намали риска от рак, звучи почти невероятно. Въпреки това учените отдавна подозират, че лекарството може да намалява вероятността ракът на дебелото черво да се разпространява или дори да се появява. През последната година редица нови изследвания и клинични изпитвания допълнително потвърждават тази възможност.
Някои държави вече включват аспирина като първа линия на защита за хората с най-висок риск. Специалистите обаче подчертават, че приемът трябва да става само под лекарски контрол, тъй като лекарството може да има сериозни странични ефекти, включително стомашни кръвоизливи.
Лекарство с древен произход
Историята на аспирина започва преди повече от 4000 години. В края на XIX век археолози откриват глинени плочки на около 4400 години от древния месопотамски град Нипур, намиращ се в днешен Ирак. В тях се описват различни лекарства, създадени от растения, животински продукти и минерали. Сред тях има и рецепти за вещество, извлечено от върбова кора. Днес е известно, че тя съдържа салицин – химично съединение, което организмът превръща в салицилова киселина, помагаща срещу болка и възпаление.
Съвременният аспирин съдържа ацетилсалицилова киселина – вещество, много близко по структура, но по-щадящо за стомаха. Подобни лечебни средства са използвали още древните египтяни, гърци и римляни.
От върбовата кора до съвременната медицина
Съвременното изследване на аспирина започва през 1763 г., когато английският свещеник Едуард Стоун описва пред научно дружество свойствата на изсушената и стрита върбова кора за понижаване на температурата.
Около век по-късно учените успяват да създадат ацетилсалицилова киселина – по-безопасна форма на веществото – и тя е пусната на пазара като лекарство.
През XX век става ясно, че аспиринът може да предпазва и от сърдечно-съдови заболявания. Той разрежда кръвта и прави тромбоцитите по-малко склонни да се слепват, което намалява риска от инфаркт и инсулт. Поради тази причина много здравни организации препоръчват ниски дневни дози аспирин за хора с повишен риск от сърдечни заболявания.
Първите доказателства за връзката с рака
Още през 1972 г. учени в САЩ провеждат експеримент с мишки, в които са въведени туморни клетки. Изследователите установяват, че добавянето на аспирин към водата на животните значително намалява риска ракът да се разпространи в други части на тялото – процес, известен като метастази. Въпреки обещаващите резултати, тогава не е ясно дали същият ефект ще се наблюдава и при хора.
Истинският пробив идва през 2010 г., когато професор Питър Ротуел от Оксфордския университет анализира отново голям обем данни за употребата на аспирин при сърдечно-съдови заболявания. Той открива, че лекарството не само намалява честотата на някои видове рак, но и ограничава разпространението им. Това възражда интереса към аспирина като възможно средство за превенция на онкологични заболявания.
Защо е трудно да се докаже ефектът?
Доказването, че аспиринът предпазва от рак при цялото население, е изключително сложно. За да бъде проведено идеално изследване, учените трябва да проследят голяма група хора в продължение на десетилетия. Една част от тях трябва да приемат аспирин, а друга – плацебо. Тъй като ракът често се развива бавно, подобно проучване би било много дълго и изключително скъпо. Затова учените насочват вниманието си към хора с висок риск – например пациенти, които вече са имали рак, или хора с наследствени генетични синдроми като синдрома на Линч.
Какво означава това за бъдещето?
Натрупващите се доказателства сочат, че аспиринът може да се превърне във важна част от превенцията при определени видове рак. Въпреки това лекарите предупреждават, че той не е универсално решение и не бива да се приема самоволно. Най-голяма полза вероятно ще имат хората с висок генетичен риск, но дори при тях е необходима внимателна преценка между ползите и възможните странични ефекти.
