Болестите на бъбреците често протичат безсимптомно, хронифицират и водят до прогресивно намаляване на бъбречната функция, развитие на хронична бъбречна недостатъчност и в крайните стадии имат необходимост от диализа и трансплантация. Изискват мониториране на бъбречната функция чрез провеждане на изследвания, скъпоструващо лечение и диализа и водят до чести хоспитализации и трайна инвалидизация. Най-честите бъбречни заболявания включват хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), бъбречно-каменна болест (камъни в бъбреците), остра бъбречна недостатъчност, диабетна нефропатия, пиелонефрит (инфекции) и гломерулонефрит, като често срещани причини са диабет, високо кръвно, инфекции, автоимунни заболявания и прием на определени лекарства.
Какво осигурява касата за лечението на бъбречните заболявания?
В ежегодния профилактичен преглед, осъществяван от ОПЛ, освен всички останали дейности и изследвания са включени: измерване на артериално налягане и изследване на урина с тест-ленти в кабинет за: Протеин, Глюкоза, Кетонни тела, Уробилиноген/билирубин, pH. Веднъж на всеки 5 години се изследват и Креатинин, Урина (химично изследване и седимент) и Пикочна киселина; а при Мъже ≥ 40 години и жени ≥ 50 години веднъж на 5 години се добавят и изследвания на: LDL-холестерол (за лица със сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, ХБН).
НЗОК осигурява пакет от дейности от медицинските специалности нефрология и урология, който включва дейности по диагностика, амбулаторно проследяване, болнично лечение по клинични пътеки, лекарствена терапия за домашно лечение, профилактични прегледи и диспансерно наблюдение.
Какъв е пътят на пациента – от първите симптоми до специализираната извънболнична помощ?
Пътят започва от личния лекар, който издава направление (бл. МЗ-НЗОК № 3) за консултация с нефролог или уролог, в зависимост от оплакванията и състоянието на пациента. НЗОК заплаща за прегледи, ехография на отделителната система и широк спектър от лабораторни изследвания. Сред тях са: кръвни изследвания: креатинин, урея, пикочна киселина, електролити (натрий и калий – комплексно, калций, фосфати); уринни изследвания: химично изследване на урина (pH, белтък, билирубин, уробилиноген, глюкоза, кетони, относително тегло, нитрити, левкоцити, кръв), седимент, протеин в урина (белтък), микроалбуминурия. Лекарят специалист може да извърши вторичен преглед без ново направление до 30 дни от датата на първия преглед при него. В този случай не е необходимо личният лекар да издава ново направление.
Има ли лимити за направленията при пациенти с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ)?
Съществуват регулативни стандарти, но за диспансеризираните пациенти с ХБЗ са предвидени специфични пакети за изследвания и прегледи, които се полагат по закон на определени интервали.
Кои са основните клинични пътеки в областта на нефрологията и урологията?
Те обхващат широк спектър – от диагностика и лечение на остри и обострени хронични нефропатии, през лечение на пиелонефрит, до сложни урологични операции.
Как се осъществява болничната медицинска помощ при пациентите с бъбречни заболявания?
Лечението в болница се осъществява чрез системата на клиничните пътеки. НЗОК има сключени договори с лечебни заведения, които отговарят на определени медицински стандарти. Пациентът постъпва в болница с направление за хоспитализация (бл. МЗ-НЗОК № 7), издадено от ОПЛ или специалист, при наличие на обективни индикации за спешно или планово лечение.
Поемат ли се от НЗОК всички медицински дейности, медицински изделия и медикаменти в болничната медицинска помощ?
Да, по време на болничното лечение по клинична пътека, лечебното заведение е длъжно да осигури всички необходими изследвания, консултации, медикаменти и консумативи, включени в алгоритъма на клиничната пътека и необходими за лечението на пациента. Пациентът не трябва да бъде принуждаван да купува лекарства за основното си заболяване, докато е хоспитализиран. Единствено по някои оперативни пътеки НЗОК не заплаща определени скъпоструващи консумативи и те са за сметка на пациента.
Как се финансира хемодиализата и достъпна ли е тя за всички нуждаещи се?
Диализното лечение (хемодиализа и перитонеална диализа) е напълно безплатно за здравноосигурените лица. То се финансира по специфична процедура, която включва не само самата медицинска процедура, но и необходимите консумативи и медикаменти (например еритропоетин за лечение на вторичната анемия). На пациентите на диализа е осигурен дори медицинският транспорт от и до диализния център.
Покриват ли се от НЗОК съвременните медикаменти за лечение на редки бъбречни заболявания или усложнения?
Касата заплаща медикаментите включени в „Списък с лекарствени продукти, които НЗОК заплаща по реда на Наредба № 10/2009 г.“, който се актуализира два пъти месечно. В него са включени медикаменти за имуносупресия, лекарствени продукти за лечение на симптоматична анемия, свързана с хронична бъбречна недостатъчност (ХБН): специфични терапии за редки заболявания и нови групи медикаменти (SGLT 2 инхибитори), които забавят прогресията на ХБЗ; за лица до 7-годишна възраст НЗОК заплаща антибактериални лекарствени продукти при възпалителни заболявания на пикочо-половата система (цистити, уретрити и инфекция на пикочните пътища). НЗОК осъществява контрол при отпускането на тези скъпоструващи лекарства чрез специализирани комисии, които одобряват лечението въз основа на медицински критерии.
Каква грижи полага НЗОК за пациентите с трансплантиран бъбрек?
След трансплантацията НЗОК поема доживотното осигуряване на имуносупресивната терапия. Тези медикаменти са критични, за да не се отхвърли органът, и се отпускат напълно безплатно за пациента чрез протоколи. Поема се и диспансерното наблюдение и проследяването на трансплантираните пациенти.
Подлежат ли на диспансеризация пациентите с бъбречни заболявания и какво включва тя?
Пациентите с хронични бъбречни заболявания подлежат на диспансерно наблюдение, което гарантира редовно проследяване на състоянието на пациента. Дейностите (прегледи и изследвания) на лицата, подлежащи на диспансерно наблюдение, се осъществяват по вид, обем и честота, съгласно Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, издадена от министъра на здравеопазването и Приложение № 13 „Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от лекар специалист“ към Национален рамков договор.
Диспансеризацията при специалист нефролог, който може да изберете по Ваш избор, се осъществява с еднократно издадено от джипито „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ-НЗОК № 3). В случай, че желаете друг лекар специалист да осъществява диспансеризацията Ви, личният лекар ще издаде ново направление за срока на диспансерното наблюдение.
Кои пациенти с бъбречни заболявания са освободени от заплащане на потребителска такса при посещение при джипи и лекар специалист, както и при лечение в болница?
В Закона за здравното осигуряване подробно са изброени категориите лица, които са освободени от заплащане на потребителска такса, включително и лицата със заболявания, определени по списък (Приложение № 11 към Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023-2025 г. – Списък на заболяванията, при които здравноосигурените лица са освободени от заплащане на потребителска такса, съгл. чл. 37 от Закона за здравното осигуряване). В този списък са включени заболяванията: „Хронична бъбречна недостатъчност с трайно намалена работоспособност“; „Хипертоничен бъбрек (хипертонична бъбречна болест) с трайно намалена работоспособност“; „Съчетание на хипертонично сърце с хипертоничен бъбрек с трайно намалена работоспособност“; „Наличие на трансплантирани органи или тъкани“. Лицата с тези заболявания са освободени от потребителска такса.
