„В България имаме добро здравеопазване на европейско ниво, което е изключително достъпно. Това е факт, тъй като много от българските граждани, които живеят в Европа, се връщат в България да се лекуват. Проблемът е как постигаме това качество“, заяви каза зам.-председателят на БЛС д-р Иван Маджаров пред bTV по повод искането на медиците за 25% ръст на цените на всички дейности.
„Не отричаме, че има регионални дисбаланси в системата, дисбаланси във финансирането на отделни потребности, и това е за сметка на работещите в системата и на пациентите. Вместо да признаем, че финансирането на здравеопазването у нас не е на европейско ниво, продължаваме да говорим с абсолютни числа. Когато обаче говорим за милиарди, забравяме да кажем, че средно на човек в Европа се полагат 3000 евро за здравеопазване, а в България – около 1000 евро. Средно в Европа е над 10% здравноосигурителната вноска, а у нас е 8%. Няма как да не се дават милиарди, но те са три пъти по-малко от милиардите, които се дават в ЕС, и са недостатъчни“, подчерта д-р Маджаров.
Във връзка с данните, изнесени от здравното министерство, за огромните разлики в цената на едно и също лекарство, което болниците купуват за някои редки заболявания при децата, зам.-шефът на БЛС заяви, че има различни причини за това. „Говорим за лекарства за редки болести и има наредба, която позволява тяхното използване въпреки липсата на регистрация в ПЛС у нас. Лекарите знаят това и ги прилагат. Този, който е написал наредбата обаче е оставил ръководството на болницата с възможността или да бъде изнудван от търговеца, който доставя медикамента, или самият директор да не е коректен. Основният проблем обаче е в правилата, които се пишат от държавата и се изпълняват от НЗОК“, уточни той. По думите му такива разлики се отчитат повече от 15 години, а е било редно още при първия случай този, който пише правилата, да ги промени. „Няма как директорът на болницата да знае, че в друг град това лекарство има различна цена. Възможността за злоупотреба е нормативно заложена“, каза д-р Маджаров.
Той допълни, че БЛС много пъти е осветлявал проблемите, заложени в нормативната уредба. „За да бъде тази система ефективна, трябва да има възможност за верификация на извършената дейност от пациента. Всеки пациент трябва да има електронна здравна карта и да потвърди чрез своето електронно досие, че действително е получил описаната здравна помощ. Тогава вероятно ще се окаже, че потребностите на населението са много по-големи, отколкото твърди държавата, криейки се зад това, че има много злоупотреби. Нека премахнем злоупотребите, да има политическа воля това да се случи“, призова д-р Маджаров. Но се усъмни, че и тогава здравна вноска от 8% няма да може да покрие всички потребности на пациентите.
„Продължаващото лечение след активното в България не е изобщо застъпено и това трябва да се промени“, каза още зам.-председателят на БЛС. И припомни, че при старта на реформата е заложено здравната вноска да стане 12% в момента, в който НЗОК започне да плаща всички дейности.
