Искат минимум 10% ръст на парите в НЗОК всяка година

Това може да стане като се увеличи здравната вноска от 8% на 10% и работещите в публичния сектор да си я плащат сами, заявиха Аркади Шарков и Екатерина Иларионова от Health Metrics

НЗОК

Без ежегоден ръст на парите в НЗОК с минимум 10% и покачване на здравната вноска от 8% на 10%, касата ще продължи да генерира дефицити, а системата ще функционира в режим на постоянно кризисно управление. За това предупредиха здравният иконимист Аркади Шарков и Екатерина Иларионова от Health Metrics. Те представиха пред журналисти доклад „Оценка на устойчивостта на здравноосигурителната система в България. Мерки за повишаване на приходите в бюджета на НЗОК за 2026–2027 г.“

Инфлацията в здравеопазването в България през 2026 г. в сравнение с 2025 г. е двойна на тази за страната, показва анализът на експертите. „България е сред най-бързо застаряващите държави от ЕС, а предотвратимата смъртност в страната ни остава сред най-високите“, алармира Иларионова. По думите й основните проблеми, пред които е изправена НЗОК, е нарастващият демографски натиск, ограничената приходна база – 11-12% от населението не са здравно осигурени, разходите за здравеопазване са увеличават ежегодно и нарастват по-бързо от приходите, но не се предприемат адекватни мерки за решаването на този проблем.

НЗОК
Зравният икономист Аркади Шарков и Екатерина Иларионова от Health Metrics представиха анализ „Оценка на устойчивостта на здравноосигурителната система в Република България. Мерки за повишаване на приходите в бюджета на НЗОК за 2026-2027 г.“

„В същото време делът на доплащане от страна на гражданите е повече от двоен в сравнение с доплащането в другите държави в ЕС“, посочи Аркади Шарков. В рамките на пет години разходите на домакинство за здравеопазване са нараснали с 60%, като страната ни е на първо място в ЕС по доплащане от джоба с 36 на сто преки разходи на домакинствата. Близо 77% от това доплащане е лекарства, като в тях се включват и частично поеманите от здравната каса. Над 56% е доплащането за дентално лечение, а 45% – за извънболнична помощ. „Най-малко пациентите вадят от джоба си, когато се лекуват в болница“, уточни Шарков.

Той отчете още, че за периода 2022 г. – 2025 г. отстъпките към НЗОК, осигурени от фармацевтичните компании, са нараснали с близо 115%, което често принуждава индустрията да се колебае дали да остави определен медикамент на българския пазар. „Цените на лекарствата в България се определят спрямо строги критерии и в сравнение с цените в 10 държави в ЕС, като за страната ни се избира най-ниската цена“, припомни Шарков. И алармира, че скритият дефицит в касата е близо 700 млн. евро, формиран от парите, които фарма бизнесът връща в бюджета – близо 500 мл. евро се очакват през тази година и други над 210 млн. евро от неразплатената дейност към болниците.

За попълването на дупката в бюджета на НЗОК от Health Metrics предлагат още да се осигурят целеви трансфери от акцизи върху вредни за здравето стоки, да има пропорционален ръст на лекарствените бюджети спрямо общия ръст на бюджета за здравноосигурителни плащания и да се набележат мерки за намаляване на хората, които не си плащат вноските.

Припомняме, още през ноември 2025 г. екипът на Health Metrics посочи необходимостта от повишаване на здравната вноска, за да може системата да издържи от една страна, а от друга да намалеят преките доплащания от пациентите. За вдигане на здравната вноска настояват и от Българския лекарски съюз.

СПОДЕЛИ