С научен и технологичен пробив, Институтът по тютюна и тютюневите изделия (ИТТИ) поставя България сред държавите с висок технологичен капацитет за прецизно тестване и анализ на аерозолите от нагряване на тютюн.
Доц. д-р Мария Къшева, директор на ИТТИ съобщи, че за първи път у нас започват собствени независими измервания и научно-приложна оценка на емисиите от нагреваеми тютюневи изделия, поставяйки началото на нов етап в дейността си и технологичното развитие. Това е ключова стъпка към по-добра информираност, основа за бъдеща регулация и най-вече за утвърждаване на българската наука като равностоен партньор на водещите международни институти.
Набавянето на нова модерна апаратура, инструменти и материали в ИТТИ стартира още преди 3 години. Към настоящия момент са инсталирани, калибрирани и въведени в експлоатация от младия научен екип на лабораторния комплекс на ИТТИ широк набор от машини и оборудване[1].
Целта на ИТТИ е приоритизиране на измерванията в аерозолите на нивата на «маркерите за горене», като въглероден окис и азотни окиси, както и на нивото на 9-те приоритетни вещества[2],налични в цигарения дим, които са добре известни и проучени с доказана канцерогенност или сериозна токсичност, които СЗО препоръчва за задължително намаляване. Установяването съгласно международно стандартизирани методи на нивата на тези вещества в аерозолите от нагряването на тютюна спрямо нивото им в цигарения дим е критично важно при оценка на токсичността. Планират се и партньорства с други аналитични лаборатории у нас за анализ на някои от химичните съединения, за които апаратурата все още не е достатъчна.
В края на 2025 г. екип от водещи български учени от Медицински университет – София с ръководител чл. кор. проф. Георги Момеков извърши свой собствен научен сравнителен анализ и токсикологична оценка на въздействието на аерозолните емисии спрямо цигарения дим, базиран на над 100 валидирани научни публикации. С новите измервания от ИТТИ ще може да се извърши съпоставка с извършени в България измервания в реални условия в България.
За пълна прецизност при измерванията Инситутът прилага наличните установени международни методи за отчитане на нивата при единица продукт, спазвайки определен брой на всмуквания, времетраене, обем и други.
ИТТИ представя малка част от получените първи тестови данни:
„Нашата работа не е просто техническо постижение, тя е свързана с амбицията ни да бъдем равностоен научен партньор на водещи европейски лаборатории, както и на стремежа за по-добро разбиране на профила на новите продукти и тяхното въздействие“, каза доц. д-р Мария Къшева, директор на ИТТИ. „За пръв път у нас разполагаме с възможност за извършване на наши собствени независими изследвания, както и да правим сравнителни анализи спрямо добре познатите ни данни за емисиите от цигарен дим. Изразявам своето удовлетворение и благодарност към младия екип на ИТТИ, които с прецизност и висока степен на професионализъм и посветеност, въпреки техническите предизвикателства, стартираха нов етап от нашата научна дейност“, допълни тя.
[1] В лабораторния комплекс на ИТТИ се въведоха в експлоатация 5 канална линейна машина «Hauni LM 5», «Hauni анализатор» за измерване на нивата на въглероден окис (CO), «анализатор nCLD844Mh» за измерване на профила на азотните оксиди (NO-Nox), «климатична камера KBF130» и множество консумативи и материали, които бяха придобити през изминалите три години благодарение на проект „BG06RDNP001 – 1.004-0013: „Демонстрационни дейности и действия по осведомяване“ от мярка 1 „Трансфер на знания и действия за осведомяване“.
[2] Т.нар. „СЗО 9“, сред които карбонили и летливи органични съединения: нитрозамини, ацеталдехид, акролеин, бензен, бензо[а]пирен, 1,3-бутадиен, въглероден оксид (CO), формалдехид).
