Съществува риск да загубим европейско финансиране от 86,3 млн. евро за спешната въздушна помощ, алармира служебният здравен министър доц. Михаил Околийски на пресконференция днес. Той обяви, че инвестицията по Плана за възстановяване и устойчивост е пред провал, като загубата на средствата за оперативните бази, чието изграждане се бави, е 6,3 млн. евро. Над 80 млн. евро за медицинските хеликоптери също са под риск.
Решението, което предлага Околийски, е изграждането на базите да бъде изведено от ПВУ и България да поеме тяхното финансиране, за да бъдат спасени 80-те млн. евро за въздушните линейки.
Здравният министър определи ситуацията с базите за домуване на хеликоптерите като скандална. „За някои бази няма разрешение за строеж, като на едно от местата дори няма осигурен терен и две години след старта на тази инвестиция по Плана за възстановяване и устойчивост реалното строителство на базите не е започнало и не могат да бъдат реализирани в срок. Част от предвидените терени са в нищото, дори има компрометиран път към базата към Габровница. За там имаме притеснения за това как ще се случва ефективно цялата комуникация, как ще се случва транспортът на хората, работещи на терен, как ще бъдат мотивирани да ходят на работа и къде ще живеят семействата им“, обясни той.
„В периода 2023-2026 г., когато би трябвало тази инвестиция да работи и всичко да е стиковано и синхронизирано, не е така“, обобщи Околийски и допълни, че от поръчаните 8 хеликоптера за оказване на спешна помощ по въздух, до момента са доставени 5, от които един е по ОП „Региони в растеж“, като те излитат от временни бази и домуват в хангари. Вчера е пристигнал петият хеликоптер, а останалите три се очакват до юни тази година. Сега една въздушна линейка домува в базата в София, две – в Сливен, една – в Долна Митрополия и една – в Балчик. За всички летателни средства са осигурени медицински екипи.
Според доц. Околийски има нужда от осигуряване на нальот на пилотите, както и осигуряване на заместници на сегашните пилоти, тъй като в следващите две години част от настоящите ще се пенсионират.
„От пристигането на първия хеликоптер за оказване на спешна помощ в страната ни през февруари 2024 г. са осъществени 202 спасителни мисии, като от тях 167 са от регионалната база в София, а останалите от Сливен“, отчете зам.-здравният министър д-р Петър Грибнев. По думите му преминаването към нощно летене за оказване на спешна помощ вероятно ще стане след третата година от подготовката на екипите, какъвто е опитът на другите държави.
От пресконференцията обаче не стана ясно каква е ефективността на изпълнените мисии, по-голямата част от които са от болница до болница. Вместо хеликоптерите да се използват при планинско спасяване, катастрофи, други инциденти с повече пострадали, или пациенти с инсулти и инфаркти, чието бързо стигане до лечебно заведение е ключово за спасяването на живота им, те се движат като таксита между лечебни заведения от провинцията към София. Което пък поставя въпроса, ако в толкова много болници в страната не могат да окажат нужната помощ, та се налага чак вдигането на хеликоптер за транспортиране до столични лечебни заведения, защо изобщо издържаме със здравните си вноски сгради, само наречени болници.
Остават и въпроси летели ли са въздушни линейки с вече починали пациенти или с туристи с изкълчен глезен, както и кой заплаща помощта когато се превозват чужденци?
