Всеки 6 от 10 българи са дебели, а над 224 000 деца в училищна възраст са с наднормено тегло или затлъстяване. Страната ни е на шесто място в Европа по затлъстяване при възрастните и на пето място при децата. Това показват данните на Европейския регионален доклад за затлъстяването 2022 г. на Световната здравна организация и BASORD, представени на дискусия по повод Световния ден на затлъстяването – 4 март, организирана от Асоциация „Заедно“ в партньорство с Българската асоциация за изучаване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания (BASORD), EASO Early Career Network и Асоциацията на студентите по медицина в България.
Национално представително проучване на Агенция „Тренд“ от 2024 г. пък показва, че 25% от българите са със затлъстяване I степен, 9% – II степен, а 2% – III степен. Статистиката е доказателство и колко труден е контролът върху теглото. 83% от анкетираните са правили опит да отслабнат, а 42% – повече от четири опита. Най-често използваният подход е хранителен режим или диета (6 от 10 души). 4 от 10 са опитвали чрез физическа активност, 23% са използвали продукти за отслабване без лекарско предписание, 6 % са използвали лекарство с отражение върху теглото, предписано за друго заболяване, а 5% – медикамент конкретно за наднормено тегло.
Проучването откроява и нагласите в обществото – 86% от анкетираните определят наднорменото тегло като едновременно медицински и естетичен проблем. „Именно тази двойна перспектива често измества разговора от лечението към осъждането, вместо към необходимостта от навременна диагноза, проследяване и терапия“, коментира доц. д-р Явор Асьов, председател на Асоциация „Заедно“ и ендокринолог в УМБАЛ „Александровска“. Той подчерта, че затлъстяването е резултат от сложно взаимодействие между генетични фактори, фактори на средата и съпътстващи заболявания. До момента са идентифицирани мутации в над 200 гена, свързани с предразположение към наднормено тегло, а генетиката носи до 70% риск за появата на проблем с килограмите.
Доц. Асьов допълни, че едва около 40% от хората, живеещи със затлъстяване, имат поставена диагноза, под 20% получават научно доказано лечение, а едва 1,3% получават медикаментозна терапия. „Затлъстяването е първото нещо, което виждаме, но последното, което лекуваме. Това превръща стигмата в реална бариера пред навременната медицинска грижа“, уточни той и напомни, че говорим за комплексно, рецидивиращо, хронично заболяване, свързано с над 200 съпътстващи състояния, включително диабет тип 2, сърдечно-съдови проблеми и рак.
„342 млн. евро годишно заплаща НЗОК за лечение на заболявания, свързани със затлъстяване – артериална хипертония, хиперхолестеролемия, мозъчно-съдова болест, захарен диабет и няколко често срещани злокачествени тумори при такива пациенти – рак на гърдата, на дебелото черво и ректума и на панкреаса. Непреките загуби за икономиката, които генерират заболяванията, свързани със затлъстяването пък достигат 297 млрд. евро на годишна база. Това означава, че общите загуби за обществото по тази причина достигат 3,3 млрд. евро на годишна база“, отчете д-р Георги Славчев, експерт по фармакоикономика и оценка на здравните технологии.
„Движението носи ползи за нормализиране на теглото, подобряване на телесния състав, физическия капацитет, сърдечно-съдовото и метаболитното здраве и психическата устойчивост. Не трябва да забравяне обаче, че при хора с наднормено тегло физическото натоварване крие и рискове като контузии, прегряване, изтощение, стигма и усложнения, свързани със съпътстващи заболявания. Затова правилният подход започва с индивидуална оценка, умерен старт, постепенно увеличаване на натоварването, работа в екип и координация с лекуващия лекар“, посочи Треньорът и член на Управителния съвет на Асоциация „Заедно“ Михаил Мусов.
Клиничният диетолог Кристина Вавура представи проблемът за ултрапреработената храна – реалният “наркотик” зад епидемията от затлъстяване. „Проблемът не е само в количеството храна, а в нейното качество. Ултрапреработените храни са създадени така, че да бъдат лесни за консумация, силно привлекателни и трудни за контролиране, което увеличава риска от преяждане и затлъстяване. Данните показват, че този тип хранене е свързан и с по-висок риск от диабет тип 2, хипертония и сърдечносъдови заболявания“, заяви тя.
