Вместо с повече пари, болниците в цялата страна се оказаха с намалени бюджети, а системата е пред поредния си колапс. Как се работи в условията на лимити, как се лекуват болни без средства, как лекарите си получават заплатите, как оцеляват лечебните заведения – разговаряме д-р Славчо Близнаков, директор на столичната „Св. Анна“, една от болниците, която въпреки кризата е в добро финансово състояние.
– Оцеляхте на поста, въпреки опитите на бившия служебен министър д-р Илко Семерджиев да ви уволни. Имаше ли личен елемент в тази атака?
– Безспорно. Всички показатели на болницата показват, че тя се управлява добре. „Св. Анна“ не само не „потъва“, но и се развива и е една от малкото в страната, които през последните две години върви във възходяща посока. Имаме нови дейности, увеличен обем на работата, реновирани клиники, най-модерното спешно отделение, нова апаратура. Първоначалните обвинения към мен и борда на директорите бяха, че болницата е с лоши показатели, но ние успяхме да докажем, че това не е така. Не мога да кажа защо Семерджиев реши да ме уволни, както и да направи промени в борда, но категорично нямаше смислени аргументи.
– Много болници в страната са пред фалит, други са с огромни дългове, а всички са с орязани бюджети. Какво е състоянието на „Св. Анна“ и как се справяте?
– Проблемът е в това, че здравната каса не спазва подписания договор със „Св. Анна“. Сега изведнъж ни казват, че част от парите ще бъдат преведени след един, два или не знам колко месеца. Става дума за парите за медицински изделия и импланти. Това са над 300 000 лева. А в началото на юни получихме писмо, че ни намаляват допълнително лимита за месец май. Но той вече е минал, ние сме приемали болни, лекували сме ги, а сега излиза, че няма да ни заплатят за част от тях. Защото се оказва, че сме с намален бюджет. При това той вече веднъж беше орязан, а сега ни казват, че ни го намаляват допълнително. Средномесечно лимитът ни е с 200 000 лева по-малко, при положение че имаме увеличена дейност. И то при условие, че поемаме една голяма част от спешността в София и областта. Въпреки че на хартия всички болници би трябвало да работят спешност, реално само три го правят – ние, „Пирогов“ и ВМА. От надлимитната дейност три четвърти е от спешни пациенти, като от всички постъпилите при нас 2/3 са минали през спешно отделение. Всеки ден около 30 линейки карат тежко болни пациенти, а общо приемаме средно дневно около 100 спешни случаи. От бюджета на касата се вижда, че болниците трябва да получават няколко милиона повече на месец, но на практика повечето лечебни заведения получават по-малко пари. Това е изкривяване на методиката на касата, защото не мога да разбера как при увеличен бюджет на НЗОК, ние сме с орязани лимити.
– Колко пари не ви достигат?
– Средно месечно 300-400 хиляди лева. „Св. Анна“ работи с около 3,3 млн. лева на месец. И това са пациенти, които са дошли и са потърсили помощ. За да им я дадем, ние трябва да имаме лекари, сестри, санитари, апаратура, консумативи. И колкото повече се орязват бюджетите, толкова по-малко получават докторите и медицинските сестри.
– Трябва ли да паднат лимитите или поне да има болници, в които да няма такива, както предложи здравният министър?
– Лимитите са една ужасяваща действителност за всяка клиника. Дали ще ги има е въпрос на държавна политика и политика на НЗОК, но те трябва да бъдат реални. А не да бъдат смятани на око или по някакви странни критерии. Тоест ако една болница работи пълноценно, предоставя качествена помощ, лимитът й трябва да е по-голям, за да може да посрещне нуждите на хората. Все пак държавните болници са длъжни да поддържат и губещи отделения. Ние не делим болните на печеливши и губещи, или поне не трябва да го правим. Да, спешното отделение и много други са губещи, но те са за хората. Както частните болници искат равнопоставеност, така и ние искаме същото. Например нека и те да поемат тежки и спешни пациенти. Категорично смятам, че здравната карта е абсолютно задължителна и е изискване и на Европа. Защото тя ще определи реалните потребности.
– Дразни ли ви изречението „болниците изхарчиха 130 милиона…“?
– Дразни ме, но реално ние, за да лекуваме хората, харчим пари. Тези средства са отишли за болните, за лекарства, за заплати. Ние работим, за да отговаряме на потребностите на хората. Обаче когато ти каже касата през юни, че за май ти е намален бюджетът, а аз ако не подпиша този анекс, няма да получим нищо, какво се случва – започват и добре работещите болници да трупат дългове.
– Ще протестирате ли?
– Какво означава един лекар да протестира? Да, може да има бунтове и недоволство, но когато дойде пациентът нали трябва да го приемем и лекуваме. И от НЗОК знаят това и успешно ни извиват ръцете.
– Трябва ли болниците да са търговски дружества?
– Дали ще са и ли не, една болница тъй или иначе е дружество и работи с приходи и разходи, и приходите трябва да надвишават разходите. Аз лично не съм привърженик на тази идея, дори с д-р Петър Москов сме спорили много по въпроса. Това би могло да е решение относно изчистване на дълговете на някои държавни клиники. Но аз като директор на „Св. Анна“ ще се чувствам ощетен, защото държавата ще покрие 15-20 млн. лева на едно губещо лечебно заведение, а на нас няма да ни даде нищо, въпреки че сме били стриктни финансово.
– Тогава кое е справедливото решение?
– Трябва да има строг контрол както за всеки лев, така и на качеството на оказаната помощ. Нужен е механизъм за оценка на лечението на всеки един пациент. Например не може да има многопрофилна болница, в която има реанимация, хирургии и какво ли още не, а в същото време петък, събота и неделя да има един дежурен лекар за цялото лечебно заведение, а понякога и нито един. В „Св. Анна“ всяка нощ има дежурни поне 30-40 лекари.
– Новото спешно отделение ли е гордостта ви?
– Не само. То е част от спешния болничен комплекс и е в пряка координация с други структури. Има отделна клинична лаборатория, отделна образна диагностика, в пряка връзка със спешно отделение е и реанимационна зала с 11 легла. Има и поликлинична операционна, плюс 64-слайдов скенер и ангиограф, който е част от центъра за лечение на мозъчни инсулти. Мисля, че от планираните 4 центъра за модерна терапия на инсулт, ние сме болницата, която най-пълноценно развива тази нова дейност. Над 100 човека са преминали през новото лечение. Освен това разполагаме с изцяло реновирани клиники по неврология, неврохирургия, урология, в момента ремонтираме ортопедията и травматологията. Имаме собствен модерен Ядрено магнитен резонанс, който замени частния. Разкрили сме нови отделения по ендокринология и гастроентерология, а клиниката ни по вътрешни болести се разполага на 4 етажа. И е доста натоварена, явно има нужда от такава дейност. Обаче имаме огромен проблем със сестрите. И той е навсякъде. Защото един лекар може да стиска зъби известно време, може да работи при по-лоши условия и за по-малко пари, тъй като пред него все пак има перспектива. Докато при медицинските сестри положението е трагично. Средната брутна сестринска заплата при нас е 1300 лева, но това е преди данъците и осигуровките, а докторите получават средно 1950 лева.
ВИЗИТКА:
Д-р Славчо Близнаков е роден през 1968 г. в Дупница. Завършва медицина през 1994 г., след което започва работа в Клиниката по Спешна неврохирургия във Военна болница. След това, 8 години работи в неврохирургията на „Пирогов“. Отива в столичната „Св. Анна“ и шест години е зам.-директор. От 2011 г. до 2015 г. е шеф на МБАЛ Хасково, а от през 2015 г. става изпълнителен директор на УМБАЛ „Света Анна“.
