Децата у нас са дебели, с астма и проблеми със зрението, а всеки пети починал българин през 2024 г. не е навършил 65 години, алармира Годишният доклад за здравето на нацията през 2024 г., внесен от здравното министерство за разглеждане в парламента.
От данните става ясно, че 90% от децата и учениците са преминали през профилактични прегледи, при които най-често се установява затлъстяване, смущения в зрението, астма и алергичен ринит, както и гръбначни изкривявания, а при по-малките още пневмония, бронхит и болни сливици. Най-зле е положението с килограмите при седмокласниците. Общо 6% от учениците или над 38 000 са със затлъстяване, други 6% са с наднормено тегло, а близо 80 на сто са в горните граници на нормата. Според МЗ обаче успокоително е, делът на децата със затлъстяване трайно остава по-нисък от средноевропейския.
С висока честота за 2024 г. са и регистрираните случаи на специфично забавяне в развитието – 2555 (4.68‰ срещу 5.12‰ за 2023 г. и 4.19‰ за 2022 г.) и диабет (1.72‰ срещу 2.14‰ за 2023 г. и 2.1‰ за 2022 г.). Сред основните проблеми са и психическите и поведенческите разстройства.
По време на основния профилактичен преглед през учебната 2023/2024 г. са регистрирани общо 41 617 заболявания, т.е. 76.33 на 1000 прегледани ученика са с установено заболяване, което е по-малко в сравнение с предходните две години.
През 2024 г. в страната са умрели 238 деца на възраст до 1 г., като коефициентът на детската смъртност е 4.5‰ за 2024 г. при 4.9‰ за 2023 г. Детската смъртност продължава да е по-висока от средната за ЕС, която е 3.3‰.
На този фон всеки пети починал българин през 2024 г. е под 65-годишна възраст, показват още данните от Годишния доклад за здравето на нацията. При мъжете преждевременната смъртност е повече от 2 пъти по-висока от тази при жените – 27% срещу 13%.
България е с най-високия показател за обща смъртност сред страните от ЕС. След пандемията от COVID-19, когато интензитетът на умиранията достига 21.7‰ за 2021 г. и 18.4‰ за 2022 г., през 2023 г. се наблюдава значително намаляване. През 2024 г. тенденцията за намаляване се запазва и броят на починалите достига 100 736 (с 270 по-малко), а коефициентът на обща смъртност спада на 15.6‰. Националният показател за обща смъртност обаче е по-висок от средния за ЕС, който е 10.8‰, като в повече от половината страни в съюза този процент е по-нисък.
Запазва се тенденцията смъртността у нас да е по-висока при мъжете (16.8‰), отколкото при жените (14.6‰) и в селата (20.7‰), отколкото в градовете (13.8‰). Запазват се и териториалните различия по области – най-високо е нивото на общата смъртност в областите Видин (24.3‰), Монтана (21.5‰) и Кюстендил (21.3‰), а в седем области е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) (11.3‰).
И през 2024 г. основната причина за смърт са болестите на органите на кръвообращението (60.7%), следвани от новообразуванията (17%), симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде (5%), болести на дихателната система (4.9%), и болести на храносмилателната система (4.3%). През 2023 г. COVID-19 заема 11 позиция като причина за смърт (0.4%).
Средната продължителност на живота у нас отново започва да се покачва след отшумяването на влиянието на пандемията от COVID-19 и през периода 2022-2024 г. достига 75.6 години. Показателят при мъжете остава по-нисък от този при жените – съответно 71.9 и 79.3 години. Очакваната средна продължителност на живота в България обаче е доста по-ниска от тази в Европейския съюз (81.4 години).
