Точно 12% от приетите за лечение в болница 2 128 368 пациенти са били там само за рехабилитация. Това става ясно от Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите в България за 2024 г., внесен за обсъждане в парламента.
Според данните на здравното министерство става дума за отчетена и заплатена дейност по четири клинични пътеки. На първо място изобщо от всички пътеки е тази „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат“, по която през 2024 г. са били отчетени 146 068 случая, което е с 6042 случая (4,3%) повече от 2023 г. Дейност по тази пътека са имали 140 лечебни заведения, като най-много случаи са отчетени от „СБР-Несебър“ АД – 11 585, „СБР Стайков и фамилия“ ЕООД – 7508 и СБР Банкя АД – 5674 броя.
Сред Топ 20 на най-използваните клинични пътеки е и „Физикална терапия и рехабилитация при болести на периферна нервна система“, която заема пето място с лекувани по нея 58 541 пациенти.
КП № 260 „Физикална терапия и рехабилитация при детска церебрална парализа“ е на 17-а позиция с 31 198 приети пациенти, а „Продължително лечение и ранна рехабилитация след оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност с остатъчни проблеми за здравето“ е използвана за вдигането на крака на 42 045 души и заема 11-о място сред най-отчитаните клинични пътеки.
„Броят на договорните партньори, изпълняващи дейност по „Физикална и рехабилитационна медицина“, нарасна в последните няколко години, тъй като по тези клинични пътеки могат да се отчитат пациенти, независимо от тежестта на състоянието и респективно без сериозни индикации. Причината за това е изключително широкият диапазон на включените в диагностично-лечебните алгоритми на КП № 263 и КП № 265 диагнози, като едновременно с това липсва система за обективна оценка на тежестта на състоянието. Предвид това, тези КП вече са разделени и прецизирани по тежест и са въведени индикации за тежки състояния във втората част на пътеката. Медицинските процедури, включени в клиничните пътеки и в пакета за ФРМ в специализираната извънболничната помощ, са почти еднакви. Това означава, че в лечебните заведения за болничната помощ би следвало да се насочват само пациенти, при които физикалното лечение и рехабилитацията не може да се проведе в извънболничната помощ поради конкретното здравно състояние“, посочват от МЗ в доклада и правят извод, че рехабилитацията, заплащана с публични средства, не е ориентирана към пациентите с наличен потенциал и хора, при които възстановяването на работоспособността е цел не само с индивидуално медицинско значение, но и със сериозно значение за обществото като цяло.
На второ място по причина за хоспитализация през 2024 г. се нарежда пътеката за продължително системно парентерално лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори и свързаните с него усложнения, по която са лекувани 107 722-ма пациенти. Почетното трето място заема „любимата“ пътека на не един шеф на здравната каса – „Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви (ЧМН), на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми при лица над 18 г.“ По нея дейност са отчели 138 болници, предимно общински, приемайки за лечение 85 627 души. По тази пътека на практика може да бъде приет всеки, който каже, че нещо го боли и да лежи 3 до 5 дни, само за да пие хапчета. Общинските болници са работили много и по КП №029 „Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация“, която е на 4-то място в отчета на лечебните заведения със 72 119 хоспитализирани.
34,1% от общо отчетените клинични пътеки през 2024 г. се падат на 20 болници, от общо над 340, показват още данните на здравното ведомство. От тях с най-голям ръст (над 28,1%) на отчетена дейност спрямо предходната година е МБАЛ „Сърце и Мозък“ ЕАД Плевен. Първенец по приети пациенти обаче е УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, която е и най-голямата болница у нас. Там през 2024 г. са лекувани 89 328 души. За сравнение на второ и трето място са „Софиямед“ и варненската „Св. Марина“, които отчитат по малко над 55 хил. пациенти, но УМБАЛ „Св. Марина“ е лидер по изпълнени амбулаторни процедури. Веднага след тях се нареждат „Пирогов“ и ВМА, а шестицата се затваря от друга болница от веригата „Булфарма“ на Михаил Тиков – пловдивската „Пълмед“, която е приела 43 177 пациенти.
От Годишния доклад за здравето на нацията става ясно, че сред 20-те най-желани болници девет са частни и с изключение на „Токуда“, „Пълмед“ и „Сърце и мозък“ – Бургас, всички останали отчитат двуцифрен ръст на дейността си. От 11-те държавни в тази класация пък само „Св. Иван Рилски“ е увеличил приема си с 15%, докато останалите бележат леко повишение на дейността си с между 1 и 8,6%. Анализът на МЗ обаче не вижда проблем в този факт, а оправдава този ръст в хоспиталризациите с разкриване на нови дейности в тези лечебни заведения.
Иначе най-голям брой „Истории на заболяванията“ с нарушения, отнесени към проверения брой, се наблюдава при РЗОК Видин – 11,94% (85 нарушения от 712 бр. проверени ИЗ), при РЗОК Търговище – 10,05% (75 бр. от 746 бр. проверени ИЗ), РЗОК Благоевград – 7,42% (244 бр. от 3287 бр. проверени ИЗ) и РЗОК Плевен – 5,48% (618 бр. от 11 270 бр. проверени ИЗ). Най-малък процент на установени нарушения (под 1%) се наблюдава в РЗОК Велико Търново, СЗОК и РЗОК Габрово. А общо начислените санкции, суми за възстановяване и суми, предложени за незаплащане от внезапен контрол, са едва 10,7 млн. лева.
