Българският лекарски съюз (БЛС) се обяви срещу намерението за промяна в Закона за обществените поръчки, което предвижда провеждането на търгове и в частните болници.
Припомняме, преди дни Европейската комисия обяви, че ще съди страната ни пред Съда на ЕС заради неправилно въвеждане на европейските правила за обществените поръчки. Според Комисията българското законодателство изключва определени частни лечебни заведения от обхвата на европейските правила, дори когато те получават над 50% финансиране от публични източници.
Измененията в ЗОП трябва да бъдат разгледани на второ гласуване в Комисията по конституционни и правни въпроси още тази седмица, коментира новината съпредседателят на парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ Надежда Йорданова.
В отговор Българският лекарски съюз публикува позиция във връзка потенциалните промени. От съсловната организация посочват, че подобни промени не могат да бъдат разглеждани в последния момент и без необходимия експертен и обществен дебат. „Активирането им в настоящия момент създава усещане за прибързаност и за законодателство „в 12 без 5“, което не отчита дългосрочните последици за здравната система и пациентите“, пишат от БЛС.
„Създава се впечатление за целенасочени атаки срещу частните болници, въпреки че те са неразделна част от системата и са подложени на същия контрол, както и всички останали лечебни заведения, сключили договор с НЗОК. Напомняме, че в частните лечебни заведения работят около 40% от лекарите и специалистите по здравни грижи у нас и се лекува голяма част от българското общество“, посочват още от съсловната организация.
Според БЛС към момента ЕК е обявила само намерението си да предяви иск пред Съда на ЕС, а освен това частните болници у нас не отговаряли на всички критерии и поради това не следва автоматично да бъдат приравнявани на публичноправни организации, нито държавата да бъде считана за неизпълняваща европейското право на това основание. От съюза считат, че подобни законодателни промени ще задълбочат напрежението в системата и не водят до по-добра грижа за пациентите.
“Всички лечебни заведения, включително и частните, които се финансират с публични средства, трябва да провеждат състезателни процедури, когато харчат парите ни”, категорични обаче са от ПП-ДБ. “Години наред говорим, че поне 100 млн. лева годишно се източват от бюджета на НЗОК за лекарства на завишени цени. Предлагаме и настояваме да се приемат законодателни инициативи, които да затворят това кранче. Сега, към това разхищение, ще се добавят и глобите, които ние ще плащаме от нашия джоб, когато България бъде осъдена. Или казано по друг начин: някой краде, а другите плащаме сметката – два пъти”, подчерта Надежда Йорданова и добави, че това безобразие може да бъде прекратено още тази седмица с няколко гласувания в парламента.
Темата за високите цени, на които частните болници „пазаруват“ лекарства, реимбурсирани от НЗОК, придоби актуалност след разследване на bTV, което показа разлики от 28 пъти разлика в цената на едно и също лекарство от един и същ производител, отчетено за едни и същи период от болниците у нас. През 2024 г. Министерството на финансите изчисли, че загубата на публични средства възлиза на 100 млн. лв. годишно. В момента има регламент, който да ограничава възможността болниците да купуват онкомедикаменти с такава ножица в цената, но според опозицията ефектът е спорен и недостатъчен.
“Частните лечебни заведения не представляват публичноправни организации, поради което не следва да бъдат включвани в обхвата на ЗОП. Действащата дефиниция в националния закон е напълно съобразена с чл. 2, пар. 1, т. 4 от Директива 2014/24/ЕС и е потвърдена от Съда на Европейския съюз (СЕС) с Определение от 26.09.2024 г. по дело C-550/23. Съдът ясно подчерта правото на държавите членки да адаптират законодателството си съобразно спецификата на своята здравна система“. Това пък се казва в становище на Българска болнична асоциация (ББА), изпратена до Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), членове на Европейската комисия, членове на Европейския парламент и членове на Народното събрание в България по повод решението на ЕК да предяви иск срещу България пред СЕС.
От асоциацията допълват, че прилагането на ЗОП към частни болници би довело до редица практически и системни проблеми, несъвместими с естеството им на пазарни оператори. И обясняват, че съгласно трайната практика на СЕС, за да бъде даден субект публичноправна организация, той не трябва да действа в условията на пазарна икономика, докато частните лечебни заведения у нас функционират като търговски дружества, които поемат пълен финансов риск, формират резултат, съответно загуба в зависимост от собствената си дейност и получават средства от НЗОК, но като насрещно заплащане за извършени услуги, а не като форма на бюджетна издръжка. Не на последно място имали множество източници на приходи, а не единствено публичен ресурс.
„Тази характеристика е призната и от националните съдилища. В Решение №5915/2022 г. Върховният административен съд приема, че частните болници не се издържат от държавата, а предоставят услуги на търговски принцип, поради което тяхната дейност е пазарна и не носи белезите на нужди от общ интерес без промишлен или търговски характер“, дават още аргументи от ББА. И предупреждават, че ако провеждат търгове това може да доведе до забавяне и блокиране на снабдяването с медикаменти и медицински изделия, каквото обаче не се наблюдава в държавните и общински болници, които впрочем също са търговски дружества.
Според ББА прилагането на ЗОП би довело и до несъразмерни тежести за субекти, които не получават бюджетно финансиране, както и конституционен и системен проблем с намеса в свободната стопанска инициатива.
Частните болници предлагат, ако държавата настоява да въведе допълнителни гаранции за прозрачност, без обаче да се изкривява правната рамка, това да стане чрез пропорционални механизми, каквито са: централизираният търг на МЗ за медицински изделия и лекарства или пък изискване за минимум три съпоставими оферти, които да са публично оповестени.
