Европейската комисия съобщи, че е решила да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС заради неправилно въвеждане на европейските правила за обществените поръчки и липсата на търгове в частните болници. Според комисията българското законодателство изключва определени частни лечебни заведения от обхвата на европейските правила, дори когато те получават над 50% финансиране от публични източници, се посочва в съобщението.
Това изключване според Закона за обществените поръчки не е в съответствие с определението в правото на ЕС за „публичноправни организации“ и това ограничава приложното поле на европейското законодателство. Комисията започна производството за установяване на нарушение през януари 2019 г. и многократно призова България да приведе законодателството си в съответствие с правилата на ЕС, се допълва в съобщението, предаде БТА.
Въпреки че България е внесла изменения, българските законодатели все още не са ги приели официално. Дори и промените да бъдат приети, изглежда, че те въпреки това не биха обхванали всички публично финансирани здравни заведения, което би могло да доведе до продължаване на нарушението. Заради липсата на ясен график (за приемане на законодателните изменения – бел. кор.), ЕК е решила да отнесе въпроса до Съда на ЕС.
Европейските правила за обществените поръчки целят да гарантират прозрачни, справедливи и конкурентни тръжни процедури в рамките на единния пазар. Те се прилагат за възлагащи органи, включително публичноправни – категория от субекти, които, макар и да не са публични, се финансират основно от държавата или от други публични органи, пише в съобщението.
Съгласно европейските правила частноправните субекти трябва да спазват правилата за възлагане на обществени поръчки, когато те отговарят на изискванията, за да бъдат определени като публичноправни органи. Такъв е случаят, когато те 1) са създадени, за да задоволяват нужди от общ интерес, 2) притежават правосубектност и 3) се финансират в по-голямата си част от публични органи или са обект на управление или надзор от тяхна страна. В България много лечебни заведения отговарят на тези показатели, защото предоставят основни услуги от обществен интерес и получават по-голямата част от финансирането си от НЗОК или други публични източници.
Опасенията на ЕК бяха изложени в официално уведомително писмо (2019 г.), последвано от мотивирано становище (юли 2023 г.) и допълнително мотивирано становище (април 2024 г.), след като България не успя да приведе законодателството си в пълно съответствие.
Делото се отнася до разпоредбите на ЗОП, които изключват определени болници от правилата за възлагане на обществени поръчки, дори когато те са публично финансирани, се допълва в съобщението на комисията.
Припомняме, частните болници извършваха обществени поръчки до 2016 г., когато това задължение за тях отпадна от закона по предложение на ГЕРБ. През годините бяха правени многократни опити да се регламентира връщането на търговете, но лобито на лечебните заведения винаги надделяваше и законопроекти не бяха приемани.
Непровеждането на обществени поръчки за лекарства от частните болници ги поставя в привилегирована позиция спрямо държавните и общинските, позволява им да се зареждат през свързани с тях фирми, да декларират лекарствата на по-високи цени пред НЗОК, от което те се облагодетелстват и в крайна сметка ощетяват бюджета на касата. През годините многократно избухваха скандали заради това, че НЗОК плаща за едно и също лекарство с до 20 пъти разлика в цената.
Опитите на властите през годините да се борят с тази порочна практика – чрез промени в ЗОП, чрез електронни търгове за лекарства и др. винаги срещаха мощен лобистки отпор от заинтересованите страни. Все пак в началото на миналата година беше прието законодателство, което не позволява голяма ножица в цените, по които НЗОК плаща на различните болници един и същ онкомедикамент. През септември тази година пък МЗ най-после успя да финализира е-търга за лекарствата и касата вече не може да плаща на болниците над постигнатите в него цени.
Скенер.нюз обаче припомня и че в края на декември миналата година СЕС вече се произнесе по подобен казус – за оспорването от страна на държавното дружество “Монтажи” ЕАД на глоба, наложена му АДФИ. И според Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) това решение означава, че България има право да адаптира законодателството си спрямо своите нужди и местни особености, съответно да изключи частните болници от обхвата на режима за обществените поръчки.
