Предстои да се изготви проект във всеки областен град да бъде формиран нов тип лечебни заведения – стратегически болници, които да имат еднаква апаратура и еднакво развити профилни специалности, за да гарантират както еднакъв достъп до качествено здравеопазване, така и еднакъв достъп до качествена специализация. Това обяви пред журналисти проф. Костадин Ангелов, председател на парламентарната комисия по здравеопазването, на ССУ и зам.-председател на НС, по време на дискусия на извънредно заседание на комисията за специализациите у нас.
Проф. Ангелов обясни, че този проект в момента се обсъжда и предстои в най-скоро време да бъде публикуван. „Идеята е да се намалят различията в достъпа до качествено здравеопазване в цялата държава, тоест пациентът да бъде лекуван по един и същи начин в областните болници в Стара Загора, Враца и София“, подчерта той. По думите му университетските болници ще имат и допълнителни функции като да поддържат структури по съдебна медицина, лаборатории по генетика и други звена за високоспециализирани дейности.
Зам.-шефът на парламента призна, че има проблеми в системата на специализациите и те трябва да намерят своето решение в наредбата за специализациите, чийто проект за промени наскоро беше подготвен от МЗ. Протестиращите млади лекари от „Бъдеще в България“ обаче поискаха единен изпит за зачисляване на специалност. Техни колеги, които работят в провинцията пък заявиха, че там проблеми със заплащането и обучението няма и подканиха протестиращите да не се страхуват да започнат специализация извън столичните лечебни заведения. „А и в провинцията живеят хора, които следва да бъдат лекувани качествено“, подчертаха те.
За днешната дискусия проф. Ангелов коментира още, че за нея всички болнични асоциации са настоявали повече от година. По думите му те държат да започне разговор за реформа в системата на здравеопазването, който да доведе до задоволяване на интересите на всяка страна от участниците в този процес.
На въпрос дали предвидените за следващата година 260 млн. евро за основни възнаграждения на лекари и за фармацевти без специалност, както и за професионалисти по здравни грижи, ще бъдат гарантирани, но не през клинични пътеки, председателят на комисията: „Нека да влезе законът в Народното събрание, тогава ще коментираме. Има политическо решение тези пари да бъдат осигурени и да бъдат насочени именно към гарантиране нивата на възнаграждения, които да бъдат разписани в Закона за лечебните заведения“. Ще бъдат гарантирани като нива на възнаграждения по начина, по който бяха поискани, и ще бъде разписано в закон, посочи още той.
На този фон болнични директори и специализанти поискаха младите лекари да могат да бъдат изпълнители на клинични пътеки, за да стига ресурс до тях директно от НЗОК. Проф. Ангелов обаче отвърна, че въпросът трябва да бъде обсъден и от гледна точка на пациента, който настоява да получи качествена помощ и грижа. От МУ-Плевен предложиха ешалониране на специализантите, но като цяло от медицинските университети обърнаха внимание, че не е правилно здравната каса да финансира младите лекари, тъй като те нямат право да изпълняват дейности по НЗОК. „Те трябва да имат базисна заплата, която да се осигури по начин, различен от начина на заплащане за дейности“, подчерта проф. Венцислава Пенчева–Генова, зам.-ректор на МУ-София. Според синдикатите пък не може да се увеличат заплатите само на специализантите и сестрите.
Зам.-здравният министър д-р Бойко Пенков обяви, че ведомството също има своите идеи за реформи. Той обяви, че към момента младите лекари са близо 6000, но 87% от тях работят едва в 8 области. Пенков увери също, че е чул много добри предложения, но поиска малко време, за да бъдат обмислени и реализирани.
