С приемането на Националната стратегия за подобряване на достъпността и капацитета на първичната извънболнична медицинска помощ и за балансирано териториално разпределение на медицинската помощ и здравните грижи до 2027 г. държавата поема ясен ангажимент – да гарантира равен достъп до здравни услуги за всички граждани, независимо къде живеят, заяви министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов. На днешното си заседание на Министерския съвет прие стратегическия документ, който е част от изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост и предлага конкретни решения на ключови предизвикателства, като недостига на медицински специалисти и дисбаланса в тяхното разпределение.
„Въвеждаме стимули за млади хора да избират професиите в сектора, създаваме условия за работа в малките населени места и ще подкрепим общопрактикуващите лекари в отдалечените райони. Там ще бъдат разкрити нови амбулатории за първична помощ и здравни грижи, така че хората в малките населени места да не пътуват десетки километри за лекар“, обясни Кирилов.
Той посочи, че ще бъдат подкрепяни местни политики на ниво общини за привличане и задържане на определен вид медицински специалисти, като например осигуряване на стипендия по време на обучението, осигуряване на жилище, съдействие при започване на работа на съпруга/съпругата, осигуряване на възможност за записване в детска градина или училище за семейства с деца, създаване на по-добри финансови условия чрез допълнително заплащане, особено в системата за първична медицинска помощ и др.
Освен това ще бъде създаден и нов стандарт за заплащане, който ще обвърже възнагражденията на медицинските специалисти с тяхната квалификация, за да се осигури справедливост и предвидимост в системата.
Друг важен елемент е въвеждането на единна информационна система, която ще следи в реално време броя, квалификацията и териториалното разпределение на кадрите. „Това ще ни позволи да вземаме информирани решения и да насочваме ресурси там, където недостигът е най-голям“, каза здравният министър.
Стратегията предвижда и изграждане на консултативни здравно-социални звена, които ще бъдат опора за уязвими групи, млади майки, семействата с деца с увреждания, хронични заболявания и специални потребности, както и на възрастните хора в риск от социално изключване. Това е нов модел, който ще приближи грижата до човека и ще намали тежестта върху болничната система.
„С тази стратегия поставяме основите на една по-справедлива и балансирана здравна система. Вярвам, че мерките, които днес приехме, ще върнат доверието на хората и ще осигурят бъдеще за българското здравеопазване“, подчерта доц. Кирилов.
Кабинетът прие днес и въвеждането на качествени и количествени индикатори за оценка на лечението на пациентите. Това стана с одобрения Проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Предлаганите промени са свързани с изпълнение на изисквания за нормативни промени, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост, и прецизиращи и оптимизиращи промени на сега действащи разпоредби на 330.
Представители на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи ще бъдат канени от БЛС на преговорите за сключване на национални рамкови договори, а представители на Българския фармацевтичен съюз ще могат да участват в контролните дейности на НЗОК. Ще се оптимизира и улесни обменът на информация между НЗОК и M3, предвиждат текстовете. Освен това контролната си функция касата ще може да осъществява координирано с други компетентни институции.
