Над 190 000 души към момента разполагат с мобилното приложение еЗдраве, като половината от тях са сдвоени с електронен подпис, а останалите са посетили офис на Информационно обслужване, РЗИ, РЗОК или НЗОК. Това съобщи пред БНР Ивайло Станчев, мениджър проекти в екипа на ИО.
По думите му това, което гражданите отчитат като недостатък е достъпността на приложението само чрез електронен подпис ( квалифициран ел. подпис, облачен подпис). „Многократно сме казвали, че причината е в сигурността на чувствителната здравна и медицинска информация, това е по изискване и на Европейския регламент за здравните данни. Това са двата начина – чрез подпис или на място в офис на здравната институция, които до момента са регламентирани за получаване на достъп по еЗдраве. Имаме идеи и се надяваме скоро да бъде реализиран Проектът на електронната идентификация, което ще даде нова възможност гражданите да достъпват до еЗдраве по по-лесен начин“, посочи Стойчев.
Сигурността на данните е и причината да се иска ново сдвояване при смяна на мобилния апарат. „Това е така, защото приложението разпознава апарата и при загубата му, кражбата му или смяната с нов апарат, трябва отново да се сдвоиш за достъп до еЗдраве. Не би могло по номера на телефона да се сдвоиш, без да посетиш офис. Както и няма никаква опасност мобилните оператори да достъпят здравната информация на пациента. Мейл и телефон се изискват от гражданите при сдвояването в офис, за да може в случай на открадване на телефона, на загуба, нашите експерти при молба от човека да могат и деактивират приложението му“, уточни Стойчев.
Кой може да влиза в е-досието?
Той подчерта, че от миналата година достъп до електронните досиета на пациентите от своята листа имат и общопрактикуващите лекари. Също достъп до тях имат и органите на медицинска експертиза и издаващите ТЕЛК, но този достъп е временен, той се активира при подаване от пациента на направление от личния му лекар за съответното заболяване, за което се изисква ТЕЛК при тези специалисти. След издаване на решението за ТЕЛК, достъпът се прекратява. „Това улеснява и пациентите, защото те вече подават и всички необходими документи за освидетелстване по електронен път. Мога да обобщя, че този процес доста ускори издаването на ТЕЛК решенията, а самите комисии вземат по-адекватни решения, целият процес е електронен и видим за пациента“, добави Стойчев.
Сигнали и нарушения
„Засега достъп до пациентското досие нямат специалистите от болничната и извънболничната помощ. Те имат достъп само до това, което те са извършили за даден пациент през тяхната практика или болнична помощ, но ние ще отправим предложение до съсловните организации и тези специалисти да имат възможност за достъп до пациентските досиета – какъв точно и дали след съгласието на пациента, предстои да се дискутира“, каза още той.
Д-р Велик Григоров, директор Дирекция „Контрол на дейността по задължителното здравно осигуряване“ в НЗОК съобщи, че за първото шестмесечие на годината са постъпили 138 сигнала от граждани за нарушения, които те са установили в пациентските им досиета. Сигналите засягат предимно изпълнителите на извънболнична медицинска помощ и на дентална помощ.
Най-често установяваните нарушения са за подадена невярна информация от изпълнителите на извънболнична медицинска помощ – общопрактикуващи лекари, специалисти или дентални лекари. Като тя е подадена невярно както към пациентското досие, така и към персонализираната информационна система на НЗОК. „Проверки се правят на всички сигнали“, увери д-р Григоров.
21 сигнала за половин година пък са постъпили в ЦУ на НЗОК за нарушения в болниците. От тях касата е хванала 3 лечебни заведения, които са отчели дейност, която обаче не е била извършена. Заради тези нарушения НЗОК е прекратила частично договорите на болниците по съответните клинични пътеки.
„Най-честите други нарушения в лечебните заведения са искане за плащания от пациента, неспазване на алгоритъма на клиничната пътека, неспазване на болничния престой, като най-тежки от финансова гледна точка са нарушенията за отчетена дейност, изследвания, които обаче не са извършени, но това все пак не са най-честите случаи според сигналите“, отчете д-р Григоров. По думите му при тези сигнали гражданите се поканват за съдействие и те декларират или доказват пред контролните органи, че дейността не им е била извършена, това е част от контролното производство. Например, те могат да докажат, че са били на работа във времето, когато е описано, че са били в болница или на зъболекар.
Кампания сред млади и стари
„Започнахме нещо ново от НЗОК, подкрепени от управителя доц. Петко Стефановски и Информационно обслужване, като посещения в домове за възрастни в столицата, за да им поясним техните здравни права, както и да им помогнем с получаването на достъп до пациентското досие за хората, които притежаваха смарт телефони. В началото възрастните хора бяха изненадани, но когато разбраха за какво става дума, любопитството им беше огромно“, разказа Александра Георгиева, директор Дирекция „Връзки с обществеността“ в НЗОК. „От септември ще посещаваме и младите хора във вузовете, а през октомври и учениците от горните класове, за да им разкажем за здравните права. Срещите с възрастните хора от домовете ще продължат и в страната, посредством РЗОК-та по места“, допълни Георгиева. Тя обеща от септември на пет нови платформи да има информационни видеоматериали с експерти от касата, които в детайли ще разказват по-важните здравни теми.
