Най-новите и скъпи лекарства ще бъдат наблюдавани специално и ще преминават допълнителна процедура за проследяване на ефикасността им. Така, едва след като се докаже ползата от тях, иновативните медикаменти ще получат окончателно одобрение за заплащане от здравната каса. Преди това те пак ще са безплатни за пациентите, но ако експертите преценят може да се откажат от тяхната реимбурсация. Това стана ясно на дискусия между експерти, лекари, НЗОК, здравни институции и представители на фармацевтичния бранш, на която всички заинтересовани страни разискваха как да регламентират и реализират процедурата.
„Става дума за много малък процент от всички нови лекарства, вероятно под 10 на сто, основно моноклонални антитела, генни терапии и онкопрепарати“, обясни проф. Николай Данчев, председател на Националния съвет за цени и реимбурсация. По думите му под специален надзор ще попадат тези молекули, за които не са събрани достатъчно данни за клиничната им ефективност и икономическата полза, заради това, че не са масови, а с тях се лекуват много малък брой пациенти.
„Идеята е в болниците да се събират данни от употребата на тези лекарства в практиката, които след това да бъдат обобщавани и предавани към Националния център по обществено здраве и анализи и впоследствие използвани от Националния съвет по цени и реимбурсиране, който ще трябва да вземе окончателно решение дали НЗОК ще заплаща дадената терапия“, посочи Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM). Фармаиндустрията обаче е притеснена за това кой орган ще взима решение кои медикаменти да са под надзор за период от 3 месеца до една година, в кои лечебни заведения ще се реализира механизмът и дали това няма да огранчи достъпа на пациенти до иновативни продукти. Не е ясно и по какви критерии ще се мери ефикасността на медикаментите, както и начинът, по който ще се обработват данните
„Първото задължително условие за стартиране на процедура по проследяване е да имаме ново международно непатентно наименование, което е или стойностно неефективно, или за което няма достатъчно валидирани резултати от клинични изпитвания“, уточни проф. Николай Данчев. Той добави, че България ще е третата страна в Европа, след Чехия и Италия, която въвежда допълнителното „сито“.
Наредбата предвижда проследяването да се извършва основно в университетските и ведомствените болници, но според експертите, процедурата трябва да се осъществява във всяко лечебно заведение, което ще прилага съответната терапия по договор с НЗОК. „Ще се проследява там, където се лекува пациентът, а не пациентът да се праща там, където касата иска проследяване“, успокои проф. Петко Салчев, председател на Комисията за оценка на здравните технологии.
Все още не е ясно кой ще плати сметката. Според подуправителя на НЗОК д-р Димитър Петров допълнителните разходи по проследяването на терапевтичната ефективност би трябвало да се поемат от притежателя на разрешението за употреба на съответния продукт, тъй като става дума за рядък и скъпоструващ медикамент. „Не мисля, че е редно това да се прави с пари от здравните вноски, касата би могла да поеме разходите, но само срещу допълнителни отстъпки от фармацевтичните фирми“,категоричен беше д-р Петров.
