До края на годината ще стартира национален скрининг за хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), по време на който лекари ще правят безплатни прегледи и изследвания както в големите градове, така и в по-малките населени места и отдалечените райони. Това съобщи проф. Борис Богов, началник на Клиниката по вътрешни болести в УМБАЛ „Св. Анна“, ръководител на Катедра „Вътрешни болести“ в МУ-София и председател на Българската нефрологична асоциация, която беше учредена в края на 2024 г.
„Целта ни е освен ранно диагностициране, да разполагаме и с реална статистика – колко пациенти чакат диализа или трансплантация, колко имат едновременно ХБЗ и сърдечно-съдово заболяване или диабет“, обясни проф. Богов по време на Първата нефрологична среща, организирана от асоциацията. Пред Скенер.нюз той уточни, че в скрининга ще бъдат включени клинични и амбулаторни практики в големите градове и мобилни екипи, които ще посетят селата и труднодостъпните региони. „До края на тази година ще сме готови с организацията, като много разчитаме на подкрепата на здравното министерство и фармацевтичните компании“, добави проф. Богов.
Той се похвали, че от месец април Българската нефрологична асоциация е член на Европейската бъбречна асоциация – нещо, което досега не се случвало в нефрологията в България. По думите му така родните лекари ще са още по-полезни на своите пациенти, на студентите, както и на колегите си от другите специалности.
В първото научно събитие на БНА с лекции участваха и трима медици от чужбина: проф. Лионел Ростен, директор на Центъра за бъбречна трансплантация, афереза и хемодиализа в Гренобъл, Франция, проф. Маркус Земан, началник на нефрологията и трансплантолията в болницата във Виена, Австрия и проф. Гоце Спасовски от Северна Македония. Проф. Ростен е свързан с България от много години, тъй като стотици нашенци търсят помощ именно при него за трансплантация на бъбреци от жив донор, когато нямат кръвно-групова съвместимост със своите роднини.
„Акцентът на тази наша първа научна среща е да засилим вниманието на общопрактикуващи лекари, специалазнти, кардилози, ендокринолози, невролози, че има драстично увеличаване на пациентите с ХБЗ. Да ги информираме за новите молекули за лечение и превенция, както и за възможностите за диагностика“, подчерта проф. Борис Богов. И поясни, че в оценката на един пациент с хронично бъбречно заболяване трябва задължително да присъстват два елемента: изчислена гломерулна филтрация и изчислено отношение албумин/креатинин за наличие на белтък в урината. „След близо година битка с институциите в момента вече пациентите с диабет тип 2 могат веднъж годишно безплатно да си направят тези изследвания“, каза още той.
Проф. Богов алармира, че до няколко години ХБЗ от десета причина за смъртност в ЕС, ще се изкачи до 5-о място, което е много бързо покачване на болните и сигнал към лекарите и институциите да работят по-усилено за ранно поставяне на диагнозата. У нас положението е дори по-лошо – между 12-14% от българите са с ХБЗ, а в Европа средно са 9-10%. Друг проблем е, че пациентите в първи стадий са едва 5%, докато половината от болните се „хващат“ едва в късните стадии, когато са настъпили необратими последици и бързо стигат до нужда от трансплантация или диализно лечение. „Бумът се дължи на това, че у нас има много хипертоници и диабетици, рисков фактор също е затлъстяването, а застаряването на населението също оказва влияние“, обясни нефрологът. Той подчерта, че мисията на новата нефрологична асоциация е пациентите да бъдат информирани, превантирани и навреме диагностицирани и лекувани.
