– Г-жо Кънева, през последната година насочихте усилията си към това, че децата да са в центъра на вниманието на всички органи по закрила на детето, да общуват и да работят заедно за защитата правата на децата. Защо и какво успяхте да постигнете в тази посока?
– Така е. Насочихме усилията си в тази посока, защото с много от органите по закрила връзката беше прекъсната. Като пример мога да дам диалога със средите на здравеопазването. Там връзката беше прекъсната. Нямахме никаква възможност да подпомагаме лекарите, нямаше информация какво се случва, къде и как може да се реагира. Аз разбирам политиката за деца като един продуктивен диалог, в който всеки допълва следващия. Само така децата в България могат да живеят по-добре. На макрорамка политиката за деца у нас е стабилна и обезпечена финансово. Факт е обаче, че децата у нас не живеят толкова добре и не се чувстват толкова щастливи и безгрижни. Една от причините за това е, че институциите не комуникират активно и всеки си работи самостоятелно. Благодарение на позицията ми във фонда за лечение на деца успях да създам контакти с педиатрите и да започнем да си говорим.
– ДАЗД е поканена на годишната среща на педиатрите. Какви политики за съвместна работа между социалните и лекарите ще предложите?
– Държавната агенция за закрила на детето беше поканена на годишната среща на Асоциацията на педиатрите в България през 2016 г., а сега ще се проведе XVIІI Национална конференция за ОПЛ и педиатри с международно участие, която ще се проведе между 19 и 22 май в Слънчев бряг. Там ще представим, заедно с заместник председателя на ДАЗД 3 основни и много важни теми – Информация за видовете социални услуги за деца; Алгоритъм за взаимодействие на медицинските специалисти със социалната сфера и Карта на услугите в страната.
– От края на миналата година стартирахте и срещи със студенти и преподаватели от различните ВУЗ-овете в страната…
– Всъщност работата с университетите е един от приоритетите на ДАЗД за 2017 г. В много активен диалог сме с МУ-София и вече дори работим по промяна на академичното съдържание. Защото има нужда то да бъде адекватно по тези материи, които не са чиста медицина и здравеопазване. Като например правата на детето като пациент и ангажиментите на лекарите към спазването на тези права. Идеята е всеки един дипломиран медик да знае какво да прави, когато в болницата пристигне едно дете, за което има съмнение, че е жертва на насилие например. Или когато въпросният пациент е бременно момиче на 13 години. В момента с педиатрите работим и по друго направление – как да общуват с малките си пациенти. Самите доктори изтъкнаха това като проблем и поискаха специализирано обучение.
– Темата за ваксинациите може ли да бъде обща за ДАЗД и педиатричната общност?
– Разбира се. И тук ДАЗД разполага с много парамедицински механизми, с които да подпомогнем лекарското съсловие. По тази тема изключително полезни са и здравните медиатори, тъй като проблемът с недостатъчното ваксинално покритие е основно в ромските общности. Здравните медиатори са изключително добре приети в тези общности и вършат много добре своята работа. В момента обаче разполагаме и с добре развита мрежа от социални услуги, като тези структури също имат ангажимент към имунизацията на децата. ДАЗД има правомощия да ги натоварва с такива ангажименти и го прави. Най-важното е информацията за ваксините и ползите от тях е да бъде предоставяна на тези групи чрез хора и институции, на които те имат доверие.
– Чести ли са казусите, в които лекарите не знаят към кого да се обърнат при проблем с дете, което е техен пациент?
– Клонят към 100 %. С колегите от ДАЗД започнахме тематична проверка, която трябва да бъде готова до края на месеца и която ще покаже какво се случва в болниците и лекарските практики, в които има завишен брой на раждания на момичета под 14-годишна възраст. Проверката стартира в 35 населени места, като вече има 20 предложения за съставяне на актове на доктори, които не са уведомили ДАЗД, че имат малолетна родилка. Лично аз отказвам актовете да бъдат обвързани с глоба и бяха издадени съответните предписания. Разбира се незнанието не е оправдание, но фактите показват, че не става дума за умишлено действие. Именно затова амбицията ми е ДАЗД и медиците да работим заедно в подкрепа на децата, а не да се наказваме.
– Как си сътрудничите с МЗ?
– С Министерството на здравеопазването в момента диалогът е възстановен, а по линия на деинституционализацията на децата работим в изключителен синхрон. Комуникацията ни е отлична и като скорост и като качество. Гледаме в една посока със здравните власти и очаквам да постигнем добри резултати за извеждането на бебетата до 3 години от домовете и настаняването им в нови социални услуги или приемни семейства. Нещо, с което също можем да похвалим, е че Държавната агенция вече е включена в Националния съвет по психично здраве.
– Кои са приоритети в работата на ДАЗД?
– Първият ни приоритет е да разгърнем политиките за деца към всички деца. Основанието за това е, че през последните години всички усилия бяха насочени към казуси на деца в риск, с което поставихме всички останали в риск. Всяко дете трябва да знае, че има право на закрила – и дете с талант, и дете с високи спортни постижения, и дете в риск. Общо децата в България са над 1,2 милиона и всяко едно от тях по закон има право на нашата закрила и подкрепа. За това и Държавната агенция за закрила на детето си постави 3 основни приоритета за 2017 година, а именно: разгръщане на политиките за деца за всички деца, утвърждаването на модела за детско участие в обществения и политически живот, и въвличането на професионалните общности. Третия ни приоритет – разработване на политиките за деца с прякото участие на професионалистите и хората, които работят на терен. Защо това е приоритет на ДАЗД – например по административен ред доскоро не можеше да запишеш дете в ново училище на 16 декември, защото регламентът е или на 15 септември или на 1 февруари. Например: ако се наложи да преместиш дете от кризисен център в София в кризисен център в Алфатар това не може да се случи. И такива примери за неработеща нормативна уредба има десетки. Въпреки това България има най-качествено проведената социална реформа в целия свят. Не казвам, че е съвършена, а само, че е по-добра от другите. И вторият ни приоритет за тази година е участието на децата в политиките за тях. Най-много постижения имаме точно в тази посока и потвърждение на този факт е това, че страната ни е избрана от ЕС за пилотния проект за детското участие при взимането на решения за техните права и социална защита.
– Ще ви върна отново на националната конференция – какви резултати очаквате да постигнете?
– Искрено се надявам да стигнем до подписване на споразумение за сътрудничество с всеки общопрактикуващ лекар и педиатър и на всеки 3 месеца те да могат да получават актуализация на ресорните услуги в страната.
ВИЗИТКА
От месец май 2016 г. Офелия Кънева е председател на Държавната агенция за закрила на детето. От 2009 г. до 2011г. заема длъжността директор на дирекция „Закрила на детето“ в Агенцията за социално подпомагане. Тя е експерт с дългогодишен опит в областта на защитата на детските права.
Участвала е в изготвянето на проекти на нормативни актове в областта на закрилата на детето, разработвала е указания и методически материали по прилагането на нормативните актове, методически е ръководила предоставянето на социални услуги за деца.
Г-жа Кънева е магистър по трудови пазари и системи за заетост от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Притежава бакалавърска степен по управление на социални организации и преквалификация и насочване на работната сила от Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Работила е по оперативните програми „Развитие на човешките ресурси“, „Регионално развитие“, „Административен капацитет“, програмите DAPHNE и „Леонардо да Винчи“, Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежки финансов механизъм, Българо-швейцарската програма за сътрудничество. От 2006 г. е външен експерт на Съвета на Европа в социалната сфера.
