Кешовите плащания за здраве у нас са 30% от всички разходи в сектора, което нарежда България на едно от челните места в Европа по този показател. В 80 на сто от държавите в ЕС този процент е около 15, показва последният Европейски здравен доклад на Световната здравна организация (СЗО), който се основава на наличните данни във всички 53 държави членки в Европа и Централна Азия. Докладът се публикува на всеки три години.
И въпреки нуждата от сериозно доплащане, само 3% от българите над 16 години са с непосрещнати здравни нужди, което нарежда страната ни сред отличниците. За сравнение в Албания и Естония този процент достига съответно 15,6 и 12,9. В същото време обаче се нареждаме на пето място по възрастно и болно население, което се нуждае от асистент или дългосрочни грижи, но не ги получава. 67% от българите над 65 години и 71 на сто от хората над 75-годишна възраст, които имат някакво увреждане или тежко заболяване не получават асистентска помощ, макар че им трябва такава. По зле от нас по този показател са Хърватска, Люксембург, Финландия и Турция.
Европейският регион, известен с едни от най-силните здравни системи в света, е в застой или дори назад по редица показатели от здравето на децата и юношите до хроничните заболявания, сочат още данните на СЗО. Във всички 53 държави членки на региона 75 647 деца са починали преди петия си рожден ден през 2022 г. Първите пет причини за тази смъртност: усложнения при преждевременно раждане, асфиксия при раждане, вродени сърдечни аномалии, инфекции на долните дихателни пътища и неонатален сепсис и други инфекции. Един от всеки 5 юноши в Европейския регион пък се бори с психично заболяване.
Европа е постигнала голям напредък в справянето с неинфекциозните болести (НИЗ), като най-малко 10 държави членки са постигнали целта на здравната организация за намаляване с 25% на преждевременната смъртност от четирите основни неинфекциозните болести. Но все пак СЗО обръща внимание, че един на всеки шест души в Европа умира преди да навърши 70 години от сърдечно-съдови заболявания, рак, диабет или хронични респираторни заболявания. Сърдечно-съдовите заболявания представляват 1/3 от преждевременната смърт от незаразни заболявания в региона, като рискът е почти пет пъти по-висок в Източна Европа и Централна Азия, отколкото в Западна Европа. Ракът причинява 32,8% от преждевременните смъртни случаи.
Отделно от това Европа има и най-високия прием на алкохол в света – на възрастен на година се падат средно по 8,8 литра чист алкохол. С най-нисък прием са страните от Централна Азия. Употребата на тютюн сред възрастните в Европа също остава висока – общо 25,3%. Регионът няма да успее да постигне целта за 30% намаляване на тютюнопушенето до 2025 г.
По думите на д-р Ханс Хенри Клуге, регионален директор на СЗО за Европа, неинфекциозните заболявания все още не получават вниманието, което заслужават, въпреки че представляват 90% от всички смъртни случаи. Той уточни, че е интересно, че заболеваемостта от рак е по-висока в Западна и Северна Европа в сравнение с Източна Европа и Централна Азия, където сърдечно-съдовите заболявания са по-чести, отчасти поради различните условия на живот, здравното поведение на населението и ефективността на здравната система.
Европейският регион на СЗО е най-бързо затоплящият се от шестте региона на здравната организация – температурите се покачват около два пъти по-бързо от средната глобална скорост. В целия регион всяка година има около 175 000 смъртни случая, свързани с горещината. Освен това е важно да се признае въздействието на самия здравен сектор върху околната среда. През 2020 г. глобалният сектор на здравеопазването е отговорен за приблизително 5% от глобалните емисии на парникови газове.
Като друг проблем на региона СЗО отчита неоптималните нива на ваксиниране през последните години. Антиваксърските настроения, подхранвани от дезинформация, са довели до възраждане на предотвратими болести, като през 2023 г. е имало 58 000 случая на морбили в 41 държави-членки на СЗО/Европа, което е 30-кратно увеличение спрямо предходната година.
Деменцията е една от най-често срещаните болести сред възрастните хора в Европейския регион. През последните няколко десетилетия се наблюдава рязко увеличение на дела на смъртните случаи, причинени от болестта на Алцхаймер и други деменции. През 2019 г. деменцията е засегнала повече от 14 милиона души в региона, като се очаква разпространението да се удвои до 2030 г.
СЗО/Европа започна всеобхватен консултативен процес с всичките 53 държави членки, за да начертае приоритетите и действията през следващите пет години, използвайки Европейския здравен доклад като ключова база от доказателства за насочване на дискусиите.
