Болни сливици. Кой не се е сблъсквал с този проблем? Каква е ролята им, защо някои деца често боледуват, кога се „махат“ и какъв метод да изберем – разговаряме с проф. Веселин Павлов, началник на УНГ-отделението на Първа градска болница в София.
Сливиците представляват лимфоидна тъкан, чиято функция е тясно свързана със защитата на организма от инфекции, проникващи чрез вдишвания въздух или контакта с всичко, което преминава през устата. Инфекцията може да се разпространи чрез Евстахиевата тръба до средното ухо и затова често ангина и отит се проявяват свързано. Като имунологичен орган, разположен в началото на дихателния и храносмилателния път, сливиците осъществяват първия контакт на човешкия организъм с външните дразнители и съответно отключват сложния имунозащитен отговор, обяснява проф. Павлов.
Различаваме небни сливици, назофарингеална тонзила (т.нар. трета сливица) и езична сливица, разположена в корена на езика. Функцията им е най-активна и значима във възрастта до 7 години, т.е. в периода, когато у детето се изгражда имунитета и затова понякога по-големия им размер е физиологично обясним. Третата сливица е най-голяма между третата и петата година на детето, след което постепенно намалява до пълно изчезване през пубертета.
Времето между 2-та и 7-та година, когато децата са силно контактни с бактерии и вируси чрез замърсения въздух в големите градове, градския транспорт, детските заведения, разширяващия се кръг от хора, с които контактува, представлява и периодът на най-честите заболявания на сливиците, предупреждава специалистът.
При чести ангини съществува възможност детето да развие хроничен тонзилит (хронично възпаление на небните сливици) или хроничен аденоид (възпаление на третата сливица). От изключителна важност е лекарят най-прецизно да прецени кога и как да се провежда медикаментозно лечение или да се пристъпи към хирургично отстраняване на двете, третата или на трите сливици заедно, категоричен е проф. Павлов. Медикаментозната терапия включва промивки на носа с физиологичен разтвор, инхалации и отбъбващи носни капки, както и антибиотично лечение след направена бактериограма.
Преди оперативна намеса специалистът трябва много точно да очертае границата между положителния имунозащитен фактор на небните тонзили и огромния риск от тежки усложнения – сърдечни, бъбречни, ставни и редица други заболявания, до каквито биха могли да доведат болните сливици, казва още шефът на УНГ-отделението на Първа градска болница. Децата с хроничен аденоид, предвид уголемената сливица, спят с отворени уста и хъркат, това нарушава съня им, а оттам през деня те са отпаднали, по-сънливи, с отслабено внимание, нямат добра концентрация. Освен това устната им лигавица изсъхва и от своя страна става податлива на инфекции, свързани със симптоми като дразнеща кашлица, трахеити, бронхити, които пък в по-късни фази могат да доведат до появата и на лицеви деформации на небцето или зъбите. Това от своя страна допълнително влошават дишането и се получава един тежък порочен кръг.
Симптомите на хроничните тонзилит и/или аденоид могат да включват още лош дъх, хрема, подути лимфни възли в областта на предната шийна част, червени и подути сливици с отделни гнойни участъци по тях, треска, болки при преглъщане, кръвохрак, главоболие, дори треска.
Премахването на третата сливица става наложително при неповлияване от медикаментозно лечение. Операцията не бива да се отлага, когато третата сливица, затруднява носното дишане, инфектирането й води до задържане на носния секрет и оттам до постоянна хрема или синузит, както и когато е нарушена функцията на Евстахиевата тръба, коет е причина за остър или хроничен отит, посочва проф. Веселин Павлов. По думите му, интервенцията се извършва задължително под обща анестезия в рамките на няколко минути под оптичен контрол, инструментално с кюрета. Когато обаче специалистът разполага със съвременна техника, операцията се извършва чрез радиочестотна примка, в който случай липсва кръвотечение. При разрастнала се тонзиларна тъкан при небните тонзили може да се приложи лазер или радиочестотна терапия, без цялостното драстично премахване на сливиците, като така се ликвидира опасността от редица тежки усложнения, а се запазва и функцията им.
Разбира се, има случаи, когато е наложително цялостно премахване на трите сливици. Това става в рамките на една и съща анестезия, но представлява отделни по вид операции. Индикация за такава интервенция са случаите на първична проява на симптоми на усложнения в опорно-двигателния апарат, кожни, сърдечни, бъбречни заболявания, косопад и др., добавя проф. Павлов.
Той е категоричен, че родителите не бива да се притесняват от операцията, но е важно да се доверят на опитен специалист и да изберат лечебно заведение, което разполага със съвременна апаратура. „В редица реклами и публикации се говори и пише за „безкръвни операции“ в областта на УНГ и най-вече при сливиците. Рекламата е едно, истината е друга – това е опит за ловене риба на сухо при условие, че в съответното заведение липсва модерна апаратура! Ако човек се убоде с една игла – то веднага се получава капка кръв! Да, при най-съвършените използвани съвременни апаратури и техники, каквито се прилагат и в ръководената от мен клиника по УНГБ в Първа МБАЛ ЕАД София, може да се говори за липса на всякаква кръвозагуба и следоперативно кръвотечение, което от своя страна води до липса на усложнения и рискове. За съжаление, това не е навсякъде“, заявява проф. Павлов.
Понякога при отстраняване на трите сливици може да се получи леко носов говор, който отзвучава спонтанно. Дължи се на промяна на въздушния обем в устната кухина. При болки се дават обезболяващи, но не и аспирин, тъй като той разрежда кръвта. Трябва да се спазва и хранителен режим за няколко дни, при който газираните напитки, горещи и студени течности не се препоръчват, а храната е добре да е по-мека – във вид на пюрета, попари и каши. Контролният преглед е задължителен, при него се проследяват естественото затваряне на следоперативната рана и процеса на възстановяване на тъканите, което е строго индивидуално за всяко дете, съветва още проф. Веселин Павлов.
