„Мозъчната аневризма е разширение на кръвоносен съд, което се дължи на дефект на стената на съда. По статистически данни у нас и в Европа честота е 6 на сто. Но при много малка част от пациентите се стига до кървене, което е проявата на самото заболяване, докато повечето хора никога не разбират, че са имали мозъчни аневризми. Това обясни пред БНР д-р Георги Красимиров, неврохирург от столичната УМБАЛ „Св. Анна“.
„Наличието на мозъчна аневризма не означава, че човек има „тиктакащ часовник“ и нещо трябва да се случи и той да чака. Чрез правилно проследяване и консултация шансът да се наложи операция е много малък. Над 90 на сто от хората никога няма да имат оплаквания от тази аневризма“, успокои д-р Красимиров.
По думите му аневризма може да се развие във всеки един кръвоносен съд, но най-често се наблюдава в областта на коремната аорта и мозъка. Издуването прилича на едно балонче върху самия съд, като теориите за причините за това са много, но нито една не отговоря на въпроса защо се получава това. По-скоро са ясни причините, които биха довели до образуването на балончетата в съдовете. „Важно е да се каже, че не всяка аневризма кърви. В редки случаи патологичното разширение на кръвоносния съд може да се разкъса. Самото изкървяване може да доведе до три състояния – вътремозъчен кръвоизлив, изкървяване в естествените кухини на мозъка – мозъчните стомахчета и най-честото е т.нар. хеморагия“, посочи неврохирургът.
„Когато се появи кръвоизлив, той е изключително разпознаваем за нас. Много често хората го описват като най-силното главоболие, което някога са имали – то е като рязък удар с кинжал в мозъка, без да има прогресиране на болката, тя идва изведнъж, човек започва да се чувства много зле, да повръща многократно и трябва веднага да потърси лекарска помощ“, допълни д-р Красимиров.
В повечето случаи обаче мозъчният аневризъм дълго време протича безсимптомно. Често аневризмите се откриват случайно при различни рутинни прегледи. В редки случаи патологичното разширение на кръвоносния съд може да се разкъса и да настъпи вътремозъчен кръвоизлив. Това може да доведе до инсулт, различно по степен мозъчно увреждане или смърт.
Д-р Красимиров изтъкна, че два са методите за лечение – чрез ендуваскуларен метод и оперативно. Ендоваскуларният подход се практикува и от обучени рентгенолози, специализирали дълго време в т.нар. емболизация. Неврохирургът признава, че най-честото усложнение след операцията е спазъм на съдовете, който също може да доведе до летален изход, така както и разкъсването на мозъчната аневризма. „Хората обаче трябва да запомнят, че не всяка мозъчна аневризма изкървява, не след всяка операция има спазъм на съдовете, усложненията са чести и смъртността в световен мащаб е висока от това заболяване, но при хора с установени, но не провървели аневризми промяната на начина на живот и честото проследяване са от жизненоважно значение. Висока е преживяемостта след операция, макар че статистика няма“, каза още д-р Красимиров.
