Затлъстяването е социалнозначимо заболяване с голяма честота, което трябва своевремнно да се профилактира и лекува, категорична е подп. д-р Весела Михнева от Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на ВМА. По повод Международния ден за борба със затлъстяването, който отбелязваме на 24 октомври, тя разказва за „тихата пандемия“, за стотиците болести, които вървят с повечето килограми, за здравословното хранене вместо диетите, за модерните инжекции за отслабване, за нуждата от подкрепа от специалист в трудната битка с кантара.
„Безспорно основно значение за развитието на затлъстяването заема начинът на живот – преяждането и липсата на физическа активност. Същевременно нерядко като първопричини за покачването на телесното тегло се установяват и различни ендокринни заболявания – например на щитовидната, надбъбречната или хипофизната жлеза. При 65% от страдащите от затлъстяване пациенти пък е установена генетична предразположеност. Не бива да забравяме и т.нар „спящи гени“, които се събуждат на фона на начина ни на живот“, казва д-р Михнева.
Как се поставя диагнозата?
За лесна и обективна оценка се използват няколко клинични параметъра. Най-достъпен е т.нар. индекс на телесна маса (ИТМ). Той се изчислява, като разделим килограмите на ръста в метри на квадрат. Ако получената стойност е над 30, тогава е на лице затлъстяване, а между 25-30 – наднормено тегло. Също така е добре да се следи обиколката на талията. При жените тя е добре да бъде до 80 см, при мъжете – до 94 см.
„Около 42% от българите са с индекс на телесната маса около 25, като считаме, че приблизително 23% са със затлъстяване I-ва степен, 8-10% – с II-ра, и 3% – с III-та и ексцесивно затлъстяване. Според изследването, 49% от хората в България имат наднормено тегло повече от 6 години, а 12% – над 20 г. Два милиона от възрастното население в България е със свръхтегло, половината от тях са със затлъстяване. При децата 200 000 са със свръхтегло, 67 000 от тях със затлъстяване. В последните 50 години честота на случаите на затлъстяване се е утроила“, алармира д-р Михнева.
И предупреждава, че заедно със свръхтеглото идват и над 150 заболявания. Най-честите от тях са сърдечно-съдовите, захарният диабет, жлъчно-чернодробните, ставните, някои видове рак. Като цяло пълните хора живеят статистически по-кратко. При болестно затлъстяване продължителността на живот при жените е намалена с 8 години, а при мъжете с 10 г.
„В Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на ВМА обръщаме специално внимание на пациентите с наднормено тегло, правим изследвания и даваме необходимите препоръки и терапия. Не е професионално да се поставя диагноза по телефона или да се изписва лечение без среща с пациента. Ние се стремим да прилагаме комплексен, стъпаловиден подход в лечението на пациента, той да усеща нашата подкрепа. В основата на пирамидата стоят здравословният начин на хранене, навиците, физическата активност, лечението“, обяснява д-р Михнева.
Бъдещето в лечението
С оглед на нарастващата честота на затлъстяване и свързаните с него заболявания, бъдещето на медицината в тази област ще изисква както иновации в лечението, така и повишено внимание към профилактиката. Нужни са редовни прегледи и консултации със специалисти – диетолози и ендокринолози, за да се осигури адекватно лечение на затлъстяването и да се избегнат сериозни усложнения за здравето. Лечението изисква системна борба до края на живота. Отговорността е и на специалиста, но предимно е в ръцете на пациента, когато е получил правилните препоръки и ги спазва.
„Съществуват различни класификации на затлъстяването. Според най-популярната сред широката публика, то се дели на гиноидно (тип „круша“) и андроидно (тип „ябълка“). При първото излишните килограми са разпределени преимуществено около ханша и подкожно, а при „ябълка“ – основно около талията. Ябълковидният тип – или т.нар висцерално затлъстяване – крие значително по-голям риск за пациентите. Мастната тъкан, намираща се в областта на талията и около вътрешните органи, е патологична, с променена биологична функция и се свързва с отделяне на множество вредни за организма молекули, които, в крайна сметка, повишават индивидуалния риск от захарен диабет и сърдечносъдови заболявания“, обяснява ендокринологът.
Според нея двете основни причини, поради които затлъстяването е толкова коварно, са: Първо, макар диагностиката му да е изключително лесна, реална диагноза и научно доказано лечение се стартира години по-късно, отколкото трябва. Причината за това е, че заболяването не боли, а пациентите търсят лекарска помощ за настъпилите вследствие на затлъстяването усложнения като диабет, сърдечно-съдови заболявания. Битката с килограмите е изтощителна и нерядко с променлив ефект. Мнозина питат дали завинаги трябва да спазват изтощителни диети и стриктен двигателен режим. Много е важно да се придържат към балансиран и индивидуализиран хранителен режим, изграден от специалист.
Кога се включват медикаментите?
„Според съвременните препоръки за лечение на затлъстяването следва да използваме медикаменти, ако е документиран поне един неуспешен опит за намаляване на телесното тегло с режим на хранене и физическа активност“, посочва д-р Михнева.
Бариатричната хирургия
За кои пациенти е „спасение“ тя и крие ли рискове? Бариатричната (метаболитна) хирургия включва различни оперативни интервенции, които чрез намаление в обема на приетата храна или влошаване на усвояването на приетите макронутриенти, целят трайно намаление на телесното тегло. Тя влиза в действие при неуспех от поведенческата и медикаментозната терапия и е най-ефективният метод за лечението на това сериозно заболяване. По думите на д-р Михнева показанията за такива операции значително са се разширили и вече за болшинството пациенти се приема, че са показани, ако имат ИТМ над 40 и са налице свързани със затлъстяването заболявания.
Затлъстяването при децата
За последните 10 години затлъстяването сред децата в световен мащаб се е удвоило, а прогнозата е, че до 2030 година ще се увеличи с 60%. У нас, според проучвания, при децата от 0 до 6-годишна възраст проблемът е с ограничени размери: 97% от тях спрямо ръста си се развиват правилно, при 96% от тях теглото е в норма. Пораствайки обаче, при децата започват проблемите с храненето, с обездвижването и при седмокласниците вече 33% страдат от затлъстяване. „В детска възраст не се препоръчва диета или модел на хранене като веганство или вегетарианство. Децата се развиват и при тях е необходим всекидневен прием на мазнини, въглехидрати, белтъчини от различен произход, и разбира се, много движение, като препоръките са за минимум един час дневно физическа активност“, съветва д-р Весела Михнева.
