Неврологичната общност все още е в дълг към пациентите с инсулт по отношение на рехабилитацията. Липсват болници за продължаващо лечение и центрове за рехабилитация, това е огромен проблем за хората, преживели инсулт, и за техните близки. Това каза доц. Росен Калпачки, основател и член на Управителния съвет на Българското дружество по инсулт и началник на Клиниката по нервни болести в столичната УМБАЛ „Света Анна“ на пресконференция с тема „Напредва ли България в битката с инсулта?“.
По думите му друг проблем е, че в подготовката си студентите по медицина често нямат възможност да провеждат практическото си обучение в университетски бази, където се прилагат модерните методи за лечение на инсулта, все още недостатъчно са местата, където се прилага тромболизата.
„Първични центрове за лечение на пациенти с инсулт трябва да бъдат областните болници. Специализираните центрове по инсулт, които предстои да бъдат създадени, ще поемат малка част от болните, при които има нужда от допълнително лечение. Тези центрове ще бъдат своеобразни обучителни бази на лекари от цялата страна“, посочи доц. Калпачки. И алармира, че при над 40 000 инсулта годишно, 7000 пациенти умират, а само 3% получават съвременно лечение – тромболиза и тромбектомия.
Според доц. Калпачки логистиката все още е проблем. „Дори при навременно транспортиране на пациента с инсулт от колегите в Спешна помощ, една „тъмна“ болница, в която трудно може да се събере необходимият екип, бави започването на лечение, а първите 4 часа са от огромно значение“, подчерта той.
„Националният план за борба с инсулта, който все още не е приет като официален документ, е с хоризонт до 2030 г., съобразен със ситуацията в България. Цели на плана са намаляването на броя инсулти с 10%. Това означава, че 90% от пациентите трябва да бъдат транспортирани до мястото, където ще им бъде приложено модерно лечение“, обясни д-р Филип Алексиев, председател на Българското дружество по инсулт.
