По данни на Световната здравна организация мръсният въздух причинява 11 000 смъртни случая годишно в България, алармира проф. д-р Коста Костов, национален консултант по пневмология и фтизиатрия на НЗОК, както и консултант по белодробни болести в УМБАЛ „Света Анна“. По думите му най-опасни са фините прахови частици под 2,5 микрограма, които увреждат дълбоко белодробната тъкан и преминават в кръвообращението, откъдето достигат до другите органи и ги увреждат. „Фини прахови частици може да преминат и през плацентата, да фрагментират ДНК на бебето, да предизвикат преждевременно раждане и децата да са с намален белодробен капацитет“, обясни проф. Костов. Той добави, че всяко покачване на фините прахови частици с 10 мг на куб.м. води до хроничен спад на белодробната функция на хората. „Ето откъде идват 480 000 болни с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) в България, докладвани официално преди около 14 години, за нуждите на европейската здравно статистика“, посочи проф. Костов.
Пресконференцията на тема „На въздух“ – да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението“ събра експерти от сферата на здравеопазването и неправителствения сектор, както и журналисти. Според експертите от сдружение „Въздух за здраве“ подобряването на качеството на въздуха може да намали смъртните случаи при болните от диабет с 18%, от исхемична болест на сърцето – с 14 %, с 15 на сто ще падне смъртността от инсулт, а с 6 % биха намалели смъртните случаи при новородените.
Председателят на Българското дружество по инсулт доц. д-р Росен Калпачки коментира, че една от причините за високото ниво на случаите на инсулт в България е, че българинът е доста урбанизиран в своя бит.
По време на дискусията бе представен и проектът „Пейка на здравето“, който има за цел да бъдат проведени здравни дискусии с ученици от специалисти. „Идеята за проекта се породи от нашето виждане като родители, че в забързаното ежедневие нито семейството, нито в училището, се отделя достатъчно време, за да образоват децата ни в здравен аспект. Наблюдаваме една, по наша преценка, ниска здравна култура на подрастващите поколения“, посочи Росина Тодорова, председател на сдружението „Жените в бизнеса и професиите – София“, което организира проекта „Пейка за здравето“.
По време на допитването са били установени десетина въпроси, които учениците виждат като най-проблемни. „В тази част на проекта дефинирахме три дискусии, които ще се случват на пейката, която е вид символ от нашата народопсихология. Идеята ни е на пейките условно да седнат деца, студенти, родители, учители, пациентски организации, организации на лекари, дружество на специалисти, общопрактикуващи лекари, за да можем да обсъдим и да видим къде са пробойните и как бихме могли да си партнираме всички, за да запълним тези пробойни“, допълни Тодорова.
Тя уточни, че на 24 октомври темата на дискусията ще е свързана с въздуха, на 31 октомври – за зависимостите, а на 7 ноември ще се дискутира храненето и болестите, свързани с храненето, спорта и начина на живот.
„Категорично е доказана връзката между замърсения въздух и сърдечно-съдовите заболявания, защото фините прахови частици способстват развитието на атеросклерозата“, заяви доц. д-р Васил Трайков, председател на Дружеството на кардиолозите в България. По думите му при изследване на пациенти със атеросклеротични стеснения на сънната артерия в плаката са открити дори пластмасови частици.
„Алергичните заболявания са директно свързани със замърсявания на въздуха, храните и предметите, сред които живеем. В градовете децата са по-алергични, защото полените в градската среда се свързват със саждите от автомобилните газове и други замърсители и така стават по-агресивни. Същевременно остават в онези ниски слоеве на въздуха, които хората дишат“, обясни алергологът д-р Тихомир Мустаков от Българското дружество по алергология.
„Особено застрашени от вредните ефекти на замърсения въздух са децата и бременните. Но и всеки орган страда при хората, които са изложени на замърсен въздух. Идеята на лекарска мрежа „Въздух за здраве“, в която са включени и много студенти по медицина, е да стигнем до младите хора и да ги убедим, че е по-добре да си правят профилактични прегледи, вместо да чакат да се разболеят и да бъдат лекувани“, обърна внимание детският пулмолог доц. д-р Снежина Лазова от Сдружение „Въздух за здраве“.
Д-р Ана Цакова, изпълнителен директор на СМДЛ Кандиларов, обяви, че ще подкрепят инициативата с безплатни профилактични изследвания и намаления за по-специализираните пакети изследвания. „Нашата цел, като партньор на специалистите, е хората да започнат да мислят повече за профилактика, за да може заболяванията да се предотвратят или поне открият навреме. Препоръчваме след всяко изследване да се прави консултация със специалист. Само тогава профилактиката има смисъл“, заяви д-р Цакова.
