Проф. Костадин Ангелов, председател на Комисията по здравеопазване в миналото 49-то Народно събрание, обеща Национална програма за скрининг на детското очно здраве, както и Национален скринингов център за ранна диагностика на социално значими заболявания в това число и на очните болести. Това се случи по време семинар на тема „Каква е цената на зрителните нарушения и как да я намалим?“. Събитието е организирано от Българската асоциация по фармакоикономика и ISPOR Bulgarian Chapter и в него участваха водещи медицински специалисти, институции в здравния сектор и експерти в областта на фармакоикономиката и достъпа до пазара. Те дискутираха социалната и икономическата тежест на зрителните заболявания от гледната точка на обществото, както и възможностите за въвеждане на Национална програма за очно здраве.
Проф. Ангелов цитира данни от проучване, осъществено преди 15 години сред деца от столичните детски градини, което установило, че при 10% от тях са налице отклонения в зрението, които не са диагностицирани. По думите му най-съществената задача е системата за скрининг да бъде насочена към две основни таргетни групи: децата в забавачките и училищата и високорисковите хора, които са застрашени от развитие на сериозно очно заболяване. „Трябва да осъзнаем важността на очното здраве и да оценим предимствата на скрининга, който носи сериозна добавена стойност“, призова проф. Ангелов.
Зрителните нарушения са третата причина за инвалидност в света. Според Резолюцията на Общото събрание на ООН от 2021 г. „Зрение за всеки“, най-малко 2 млрд. души живеят със зрителни увреждания или слепота, а 1,1 млрд. души имат зрителни увреждания, които биха могли да бъдат предотвратени. Очаква се половината от световното население да бъде с увредено зрение до 2050 г. Според водещи експерти в областта на офталмологията и ендокринологията в Европа катаракта, възрастово обусловената макулна дегенерация (AMD), глаукома и диабетният макулен едем (DME) са основните очни заболявания, водещи до намаляване на зрението и слепота, особено сред хората на 50 или повече години.
Проф. Здравко Каменов, началник на Клиниката по ендокринология на Александровска болница, посочи, че диабетната ретинопатия е водеща причина за умерено до тежко зрително увреждане и слепота, и намаляване качеството на живот сред хората с диабет по света.
Според проф. д-р Александър Оскар, ръководител на Катедра по офталмология в МУ – София миопатията или късогледството нараства в световен мащаб и достига епидемични нива в някои страни, като се очаква до 2050 г. всеки втори човек да бъде засегнат от болестта, а разходите за лечението да нарастват с около 8.4% годишно. „У нас няма ефективна държавна политика за навременно откриване на зрителните проблеми при децата, като в определени части на България над 90% от учениците не са консултирани от очен лекар“, алармира проф. Оскар.
В проучване на Retina International от 2022 г., икономическото въздействие на късните етапи на макулната дегенерация например за България е огромно и се оценява на 879,5 млн. лева. „Тези средства са свързани с директни медицински разходи, професионални грижи и помощни средства, както най-вече загуба на продуктивност и физическо и ментално здраве“, уточни проф. Оскар. Той подчерта, че голяма част от рисковите фактори за очните заболявания са предотвратими.
Въпреки тревожните данни и прогнози вниманието към очните заболявания винаги е било ниско, съответно планирането и бюджетирането им са неглижирани, смятат специалистите. Те настояват зрителното здраве да бъде изведено напред заедно с другите здравни приоритети на страната и да бъде адекватно финансирано.
