Имиджът на българският лекар в последните години не никак за завиждане. Той е некадърен, груб, подкупен, мързелив, често дори убиец. Колкото и лоша да е здравната ни система, а тя със сигурност има своите кривици, линейките и в Германия закъсняват, докторите и във Великобритания правят грешки, лекарствата и в Холандия са скъпи, в САЩ – още повече.
Но никъде по света, ама никъде, болните не обвиняват за всички беди своите лекари. Само у нас пациентът не се гневи на заболяването или на себе си, че е взел мерки твърде късно, а вини за всичко докторите. Близки на починали често се държат така, сякаш неблагополучието от лечението се дължи не на болестта, а само и единствено на некадърния хирург.
Реплики от типа: „Този уби мама“, „Онзи бастиса детето ми“, „Тия умориха дядо“ медиците чуват всеки ден. И сякаш всички услужливо пропускат факта, че говорим за болници, а не за сладкарници.
Да, понякога докторите не могат да помогнат. Но не защото ги мързи или не сте им симпатични, а защото ракът, цирозата, панкреатитът, инфарктът, инсултът и т.н. са болести. Които често завършват с фатален край.
А когато краят е добър, някак все забравяме за „вината“ на лекарите.
