„Трябва да има агенция към Министерството на здравеопазването, която да е посветена само на онкологичната помощ и да следи за изпълнението на всички препоръки. Подобно контролно звено е заложено в противораковия план, но той е по-скоро политически документ, а не законодателен. Задължително има нужда от контрол върху лечебната дейност в болниците, в които се лекува рак. В момента НЗОК е единственият контролен орган, но той следи само изписването на лекарствата. Трябва да е ясно кой ще сертифицира експертните центрове, къде ще бъдат създадени те, каква е ползата за лекарите и пациентите“, заяви доц. Желязко Арабаджиев, председател на Института за изследване лечението на рака на гърдата, който днес проведе първата си конференция и началник на Клиниката по медицинска онкология в „Токуда“.
По думите му трябва да се разработи пътна карта за онкологичната помощ и експертността при диагностиката и лечението на рака на гърдата. Това е най-спешната стъпка за подобряване на резултатите от лечението. Според доц. Арабаджиев скрининговите програма за рак на гърдата трябва да са под контрола на държавата. „У нас има най-много компютърно-томографски апарати на глава от населението в ЕС. Лечебните заведения за лекарствено лечение на рака са над 45, но това не подобрява показателите ни“, онкологът.
„Преди 15 години имаше дефицит на лекарства, а в момента има излишък на медикаменти, които са регистрирани и се прилагат понякога с една и съща индикация. Това създава проблем, защото няма ясно разделение кое лекарство е по-добро. Има объркване дори при опитните онколози, когато трябва да бъде приложена най-подходящата за конкретния пациент терапия. Това вече е предизвикателство“, обясни доц. Арабаджиев и даде пример колко е важно използването на биомаркери, за да се определи най-доброто лекарство за всеки конкретен пациент.
„Съвременното лечение на рака, включително и на рака на гърдата, е комплексното лечение“, подкрепи думите му доц. Ася Консулова, началник на Клиниката по медицинска онкология на УСБАЛО „Проф. Черноземски“ и председател на научния комитет на конференцията.
По думите й медицината еволюира, всяка седмица и месец. „Целта ни е да представим на нашите колеги новостите и те да бъдат въведени рутинно в клиничната практика. Но това, което прави лечението на рака на гърдата съвременно, е неговата комплексност. Това означава, че ракът не се лекува само от онколог, фокусиран върху медикаментозната част от терапията, нито само от лъчетерапевт, нито само от хирург. Комплексното лечение изисква екипност, много специалисти, които да обсъждат и решават коя е най-добрата стратегия за лечение на конкретния пациент във всеки етап от терапията. Комплексността изисква да включим и грижи за психическото здраве на пациента, да вземем под внимание социалния му статус, дали е склонен да се придържа към предписаното лечение. Комплексното лечение е реална практика в много онкологични звена в България, но за съжаление не се прилага навсякъде“, посочи доц. Консулова.
Относно новостите доц. Арабаджиев съобщи, че в момента се работи в две направления – терапевтични и профилактични ваксини срещу рак. „Има клинични изпитвания, които са в начална фаза, но резултатите са впечатляващи. Комбинирането на терапевтичните РНК ваксини с имунотерапия при тройно негативен рак на гърдата осигурява дълготраен контрол върху заболяването, без метастази. Данните от изпитванията са ясен сигнал, че след 2-3 години вероятно тези ваксини ще стоят на масата с терапевтични възможности“, отбеляза той и призна, че към профилактичните противоракови ваксини отношението все още е противоречиво, тъй като има общо недоверие към ваксинацията, която се прилага на здрави хора.
„Ракът на гърдата е най-честият карцином при жените, на Запад се отделя изключително внимание на това заболяване и лечението е комплексно, нещо, което в България не се прави. Докато в останалите страни смъртността от онкологични заболявания намалява у нас тя расте“, коментира лъчетерапевтът д-р Калоян Йорданов, началник на Клиниката по лъчелечение в „Токуда“. Той алармира, че ходенето на лекар не означава задължително, че сте отишли при някой, който знае какво прави. „Наличието на онкологична помощ в селца и паланки, които искат да правят нещо само за да го правят, драматично влошава качеството на медицинската помощ. Такива пациенти идват при нас във влошено състояние. Няма качество, защото никой не го търси“, призна д-р Йорданов и подчерта нуждата от единни стандарти и комплексен подход при лечението на рака на гърдата.
