Поне 1738 лева трябва да е стартовата заплата за доктор без специалност, а сестрите да започват с 920 лева. Такива възнаграждения поискаха синдикатите в здравеопазването на кръгла маса на тема „Колко струва трудът на медицинските специалисти“.
От КТ „Подкрепа“ предлагат България да взаимства модела на западните европейски дължави, където заплатите на медицинските специалисти се изчисляват по специални формули. Така например, стартовите възнаграждения на лекарите представляват коефициент от 3,78, който се умножава по минимална работна заплата (МРЗ), а тези на сестрите – 2 x МРЗ. При минимална заплата от 460 лв., колкото е в момента у нас, това означава, че възнагражденията на лекарите не би трябвало да падат под 1738 лв., а тези на медицинските сестри – да са минимум 920 лева.
Формирането на възнагражденията обаче не зависи само от минималната работна заплата, отбелязва председателят на медицинската федерация на КТ „Подкрепа“ д-р Камен Данов. По думите му реалният размер на минималното възнаграждение спрямо производителността на труда у нас би следвало да е поне 1000 лв., което би довело до 3800 лева стартова заплата за медик без специалност, а на сестра – 2000 лева.
От своя страна пък от Българския лекарски съюз (БЛС) представиха методиката за остойностяване на лекарския труд, която съсловната организация изготви преди месец. Тя предполага между 1500 и 1700 лв. стартова заплата за лекарите, обясни шефът на БЛС д-р Венцислав Грозев. Според методиката, трябва да се въведе базисен коефициент, в който е калкулиран физическият и интелектуален труд, вложен от докторите за „общ медицински преглед”. После той се надгражда. За целта бордовете по специалности определят коригиращи коефициенти. Те са различни за всяка една дейност, като вземат предвид къде се упражнява, в какво време, при каква възраст на пациента. После реалната стойност на лекарския труд се изчислява през сбора на базисния коефициент и коригиращите, уточняват от БЛС. Дотук от съсловната организация са остойностили над 5 000 медицински дейности.
Подуправителят на здравната каса д-р Димитър Петров обаче заяви, че подобно увеличение на заплатите „означава да се налеят между 250 и 350 милиона лева в НЗОК във вид на увеличени цени на клиничните пътеки“. По думите му, това няма как да се случи поне до края на 2017 г.
„Можем да регламентираме в някои отношения начините на заплащане, но основно приходите за тях са от НЗОК, а МЗ заплаща спешната помощ и за структурите, които се занимават с общественото здраве. Опитваме се според възможностите на бюджета да увеличаваме възнагражденията. Ние самите не сме доволни от възможностите, които имаме“, коментира и зам.-здравният министър Атанас Кундурджиев. Така в навечерието на 7 април – денят на здравния работник, властта попари надеждите на докторите за по-високи доходи.
