Продължава политиката за по-добра медицинска помощ, интересът към работата на личните лекари да се повишава, подобрява се достъпът на пациентите до повече изследвания, по-лесна и по-всеобхватна диагностика на пациентите в извънболничната помощ. Така председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Иван Маджаров коментира подписаните днес анекси към Националния рамков договор 2023-2025. По думите му друг акцент в договора е високотехнологичната медицина в болничната помощ, еднодневните хоспитализации и увеличените цени на клиничните пътеки, особено за тежките случаи и болниците, които ги поемат.
„По закон МЗ преподписва този сериозен труд, важно е държавата да може да гарантира, че договореността между съсловните организации и НЗОК е в полза на всички граждани“, каза здравният министър проф. Христо Хинков.
Председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Николай Шарков посочи, че НРД за денталните дейности дава по-добри условия за лекарите и за пациентите. „Отделени са 3 милиона лева за зъботехническа дейност, които ще бъдат адекватно разпределени. Тези средства ще облекчат доплащането от страна на пациентите за техническа дейност. Денталната помощ е осигурена за деца и възрастни. Няма нито един пациент, потърсил помощ през задължителното здравно осигуряване, да не я е получил“, подчерта той.
Управителят на НЗОК Станимир Михайлов посочи, че когато е поел поста, е представил програма с дългосрочни и краткосрочни цели, като една от тях е подписването и прилагането в действие на рамковите договори, одобряването на бюджета на касата, както и механизми за прилагането му. „Целта е да има спокойствие и ясни правила“, уточни той и добави, че с подписването на двата анекса краткосрочните цели са изпълнени. По думите му по време на преговорите за двата документа експертите са се водили от интереса на пациента, заложени са контролни механизми, гарантиращи ефективно и по-справедливо разпределяне на средствата на НЗОК.
Обмисля се удължаване на срока на направленията за мамография. При техническа възможност ще бъде направено така, че срокът на направлението за ехо- и за мамография да не е един, а два месеца. Не е обсъждано удължаване на валидността на направлението за ядрено-магнитен резонанс, но няма да има затруднения при издаване на направленията. „Няма да се чака разрешение от НЗОК. Специалистът ще издава направлението, а когато надвиши отпуснатия му брой, ще уведоми касата, че са му необходими допълнителни направления“, обясни Михайлов. Д- Маджаров пък увери, че има достатъчно средства в бюджета на НЗОК за медико-диагностични дейности.
Предвиждат се повече средства за профилактика на пациентите, като е разширен пакетът на профилактичните изследвания по пол и възраст; краткотрайни, еднодневни процедури, които досега се извършваха в болниците, да могат да се извършват в извънболничната помощ; пациентите с тежък инсулт ще се лекуват в болница 10 дни, а не както досега – четири, като ще бъде дадена възможност да се заплатят адекватно всички компоненти на лечението – фибринолиза, тромболиза и тромбектомия.
В документа се предвижда въвеждане на санкции за болниците, които не могат да осигурят основните заплати, заложени в Колективния трудов договор. Те обаче ще се налагат от юни, след като лекарският съюз и НЗОК договориха отлагателен период. Според д-р Маджаров лечебните заведения, които и досега не са успявали да достигнат тези заплати, пак няма да могат да се справят. По думите му глобите ще бъдат само за щатовете, за които не са достигнати необходимите прагове.
