Предстои създаването на модул „Онкология“ в НЗИС, като той ще предоставя информацията по нов начин, а не само да се регистрира самото заболяване. Това обяви заместник-министърът на електронното управление Валентин Мундров по време на обществен форум, организиран от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОД), ARPharM, Асоциацията на студентите медици в България (АСМБ) и Европейската коалиция на пациентите с рак. „Събираните данни са за целите на пациентите, включително и за по-ранно установяване на някои болести и за предвиждане къде да се насочат ресурси. Информацията за онкологията, като една от най-важните сфери в здравеопазването, би трябвало да бъде по-специализирана, и лекарите трябва да участват в изработването на този модул“, уточни Мундров.
Борис Костадинов от „Информационно обслужване“ добави, че се разработва и модул за дългосрочна грижа за пациента, който ще е факт догодина и който има за цел да подпомогне лекарите при докладването и събирането на необходимата информация за целите на профилактиката, скрининга и последващите анализи. “
Информацията и данните са най-доброто оръжие на всичко, въпросът е те да бъдат събрани, анализирани и достъпни“, допълни д-р Радослав Мангалджиев. „Настояваме в процеса на дигитализация и развитие на онкологичната база данни личните данни на пациентите да бъдат защитени, тъй като в момента не са, препоръча обаче председателят на Сдружение за развитие на българското здравеопазване Боряна Ботева.
Здравният министър проф. Христо Хинков пък съобщи, че предстои създаването на Национален съвет по онкология, който ще координира дейностите, включени в Националния план за борба с рака. „Много време загубихме за приемането на този план. Добри сме в лечението, но не сме добри в проследяването и в ранното откриване. Влагат се огромни средства, но този процес остава изолиран от превенцията, профилактиката и проследяването след активната терапия. Това са все дейности, които могат да бъдат свързани в едно цяло и това е пътят, за да се намали заболеваемостта от рак, тъй като в момента раковите заболявания са 16% от всички у нас“, каза още проф. Хинков.
Пациенти и експерти настояха пред министъра за незабавно стартиране на дейностите по антираковия план. Участниците в обществения форум искат и повече конкретика в планирането и реализирането на последващите действия в реализирането му.
„Превенцията и ранната диагностика са ключови дейности за намаляването на последиците от рака върху различните обществени системи. Съвременната медицина може да добави 13 години живот за пациент, диагностициран в първи или втори стадий на рак на гърдата, но само 4 години за пациент, диагностициран в трети и четвърти стадий. Съвременните методи за диагностика и лечение на раковите заболявания чувствително удължават живота на пациентите и качеството му, но добрата онкологична помощ не е възможна без добра профилактика“, коментира Деян Денев от ARPharM.
От друга страна, експерти изчисляват, че 27 на сто от всички заболявания от рак в България, са от рака на млечната жлеза, за скрининг на които държавата е отделила едва 30 млн. лв. при необходими 277 млн. за период от пет години, алармираха участниците във форума.
„По инициатива на представителя на пациентските организации в Надзорния съвет на НЗОК, биомаркерната диагностика ще бъде включена в бюджета на касата“, съобщи заместник-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов. По думите му предстои да се проучат технологиите и лабораториите, които ще ги извършват. Проф. Гетов също потвърди трите приоритета на правителството за намаляване на последиците от рака – профилактика, по-добро лечение на българските граждани, т.е. достъп до модерни терапии и диагностика, и дигитализация.
Според него е необходимо изграждането на т.нар. мултидисциплинарни референтни центрове, което е заложено в ПВУ. „По плана за възстановяване са предвидени и средства за масов скрининг“, добави зам.-здравният министър.
