Около 520 000 българи са с диагноза диабет, други 140 000 страдат от заболяването, но не знаят, не се лекуват и никой не ги проследява, а 200 000 души са в състояние на предиабет. Това съобщи Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
По думите му именно хората с рискови фактори за поява на болестта не се диспансеризират и не се проследяват. „Липсват и ясни указания в първичната помощ за поведение при установена нарушена гликемия на гладно. Действащата нормативна уредба препоръчва консултация със специалист само при много висок риск. Липсва и утвърдена от НЗОК диагноза предиабет“, допълни той.
Денев подчерта ползите от ефективния скрининг за откриване на хората в предиабетно състояние и с диабет тип 2. Според данни от доклада на НЗОК за 2022 г. през миналата година отчетените профилактични прегледи при хора над 18-годишна възраст са 2 344 883, а през 2021 г. те са били 2 094 247. Това означава, че средният брой на отчетените прегледи е бил 0,40 прегледа на едно здравноосигурено лице при 0,35 за предходната 2021 г. (при предвиден един преглед годишно). През 2022 г. само 41% от здравноосигурените над 18 години са се обърнали към общопрактикуващ лекар за извършване на профилактичен преглед. 180 726 души от тях са включени в група с рискови фактори за развитие на захарен диабет тип 2, като от тях 3612 имат много висок риск за отключване на заболяването.
„Нужни са по-категорични мерки за скрининг и профилактика на хората с висок риск за развитие на захарен диабет, тъй като колкото по-рано се постави диагноза, толкова повече се избягват усложнения и се спестяват средства на здравната система“, подчерта Деян Денев.
Д-р Явор Асьов, ендокринолог от УМБАЛ „Александровска“, отбеляза, че в глобален мащаб един на 11 души от възрастното население е със захарен диабет, като в 90% от случаите става дума за тип 2. „Заболяването често протича безсимптомно и се установява случайно“, подчерта специалистът. По думите му сред основните рискови фактори са възраст над 45 години, фамилна обремененост, сърдечносъдово заболяване, наднормено тегло или затлъстяване, заседнал начин на живот.
Възможна ли е превенция?
Специалистите твърдят, че при промяна на начина на живот и загуба на 5-10% от теглото, както и с физическа активност 150 минути седмично (бързо ходене) могат да се постигнат окуражаващи резултати, тъй като предиабетното състояние е обратимо. Необходимо е да се направи и промяна в начина на хранене. Диетата трябва да включва хранене поне 4-5 пъти дневно, консумация на храни с високо съдържание на фибри и нисък гликемичен индекс (пълнозърнест хляб, ябълки, кафяв ориз, манго и др.), плодове, зеленчуци, риба, ядки, прием на течности без съдържание на калории.
„Важно е да се избягват маслото, червените и мазни меса, бързата храна. Като част от промяната в стила на живот, ендокринологът препоръчва използване на техники за лека термична обработка на храната, въглехидратно броене и изграждане на навик за четене на съдържанието на продуктите“, съветва д-р Асьов.
Той обясни, че добрият контрол на диабета изисква поддържане на нормални стойности на гликирания хемоглобин (<7%) и кръвната захар на гладно (4-6.1 mmol/l) и след хранене (<7.8 mmol/l). Ендокринологът обаче предупреди, че тряба да се избягва и драстичното понижаване на кръвната захар и да се поддържа контрол на кръвното налягане и липидите, теглото и индекса на телесна маса. „А всяко понижаване на стойностите на гликирания хемоглобин с 1% намалява риска от усложнения като инсулт (12%), инфаркт (14%), сърдечна недостатъчност (16%) и ампутации (43%)“, добави д-р Асьов.
