Около 70% от лекарите нямат възможност да издават е-рецепти, защото не са регистрирани като лечебно заведение. Това обявиха от България лекарски съюз на пресконфоренция: „Защо така въведената електронна рецепта няма да ограничи продажбата на антибиотици и няма да е успешна в борбата с антибиотичната резистентност?“.
„Безплатното мобилно приложение може да бъде използвано само ако имаш регистрирано лечебно заведение и електронен подпис, защото няма възможност за генериране на QR код“, уточни председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.
От 16 октомври, когато електронното изписване на антибиотици и лекарства за диабет стана задължително, са издадени 204 230 е-рецепти, изпълнени са около 66%, а са анулирани 6,9 на сто. Според Маджаров две години от въвеждането на е-рецептите, паралелно с хартиените, са били издадени 44 000 е-рецепти, а само 1000 от тях са изпълнени. Шефът на БЛС запита защо Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция по лекарствата не са направили анализ защо това се случва. Според него така биха се изчистили проблеми, които и до момента не са решени.
Д-р Маджаров подчерта, че има разминаване в информацията, с която разполага софтуерът на лекарите и този на аптеките, за което в съсловната организация са постъпили множество сигнали. „Липсва контрол при отпускането на медикаментите“, подчерта той и припомни, че антибиотиците не са включени в системата СЕСПА и не се верифицират. По думите му твърденията за намаляла употреба на антибиотици след въвеждането на задължителната е-рецепта не са достоверни, тъй като масово се доставят лекарства от чужбина и в социалните мрежи дори съществуват специални групи за това.
„Проследяването и контрола в момента според нас е само на ниво изписване на рецепти. Фармацевтът формално е длъжен да качва всички свои дейности в досието на пациента, но доколкото ни е известно, записи за отпуснати медикаменти няма в НЗИС. Няма ефективен контрол върху тези задължения, няма информация и проследимост за движение на лекарствата у нас. Това не е към аптеките, това е към тези, които трябва да контролират правилата в държавата, към тези, които се опитват да мачкат лекарите и да ги наричат противници на прогреса и какво ли не“, каза д-р Маджаров.
Той даде примери и какво е приложението на хартиената рецепта в останалите европейски страни: „Единствената държава, която е забранила хартията, е Естония. Всички останали държави имат и двете. В Дания има 100% е-рецепти, въпреки че хартията не е забранена. В Норвегия – 70% от изпълняваните рецепти са електронни, въпреки че е разрешена хартиената“.
Шефът на БЛС запита защо натискът е насочен само към лекарите и предположи, че „държавата не може или се страхува да контролира отпускането с хартиена рецепта и го забранява“. Д-р Маджаров бе категоричен, че ако аргументите на лекарите не бъдат чути и не бъде върната хартията, от съсловната организация ще търсят правата си в съда. Освен това БЛС настоява за въвеждане на ефективен контрол от страна на държавата на доставката и складовите наличности в аптечната мрежа с цел реално сравнение отпуснати и налични медикаменти.
А ето и исканията на БЛС:
- Възстановяване на паралелното използване на хартиена и електронна рецепта за определен период от време. През този период хартиената рецепта задължително да се качва от фармацевта в НЗИС и да се съхранява след изпълнението й, подписана от пациента, с цел пълнота на досието на пациента и гарантиране на контрола при отпускане.
- Въвеждане на изискване отворена електронна рецепта в аптеката да бъде блокирана до момента, в който фармацевта не отбележи дадено действие по нея: изпълнена, частично изпълнена, отказана. Контрол по изпълнение на задължението за попълване на информацията в досието на пациента за отпуснатите медикаменти.
- Въвеждане на ефективен контрол от страна на държавата, на доставката и складовите наличности в аптечната мрежа, с цел реално сравнение отпуснати и налични медикаменти.
- Изпълнение на изискванията за верификация на лекарствените продукти.
- Създаване на платформа/достъпен дигитален регистър с информация не само за регистрираните, но и за наличните лекарствени продукти на територията на България.
