Мораториум върху създаването на нови болници и комплексни онкологични центрове, както и върху разрешаването на нови медицински дейности на сега работещите, до утвърждаването на актуализирана Национална здравна карта (НЗК), което трябва да се случи до 31 май 2024 г. Това предлагат от здравното министерство с промени в Закона за лечебните заведения. Сред другите ключови промени е отделянето на трансплантациите в самостоятелна агенция, а регистрирането на болници на втори адрес да става само след разрешение на правителство. Агенция „Медицински надзор“ пък вече няма да участва в процедурата по издаване на разрешение за лечебна дейност от болниците, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи, диализните центрове и тъканните банки, тъй като това ще правят само РЗИ и МЗ.
В мотивите към предложението за мораториум, който министър Христо Хинков обеща още при встъпването си в длъжност, се посочва, че настоящата НЗК е утвърдена през 2018 г., но оттогава досега здравно-демографския профил на страната и в здравната система се е променил. Започналите преди предложените промени в Закона процедури обаче ще продължат по досегашния ред.
С предложенията също така се регламентира подробно в кои случаи НЗК следва да се актуализира – когато са настъпили значителни промени в здравно-демографската структура на населението на определена територия от страната или на цялата страна или пък има съществените промени в структурата на системата на болничната помощ, които водят до намаляване или до увеличаване броя на леглата, съответно под или над определените с НЗК потребности от легла за болнично лечение и медицински дейности по видове и нива на компетентност. А също и ако има значителни промени в данните за хоспитализациите и използваемостта на леглата или при съществени промени в структурата на болничната помощ (сливане, вливане, закриване).
С текстовете се връща акредитацията на болниците, но тя ще е доброволна, освен ако не става дума за университетски структури. МЗ предлага и промени в управлението на 64-те държавни болници, като договорите на директорите да не се сключват по Закона за публичните предприятия, а да се върне старото положение – по реда на ЗЛЗ. Така договорът на директорите ще е със здравния министър и съответно той ще има по-голям контрол и възможност за рокади.
Срокът новата Изпълнителната агенция по трансплантации да започне работа пък е 1 февруари 2024 г., а дотогава дейностите ще се осъществяват по досегашния ред – от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, гласят още текстовете, предложени за обществено обсъждане. От МЗ припомнят, че през 2019 г. ИАТ е слята с ИАМН, което обаче не е довело до подобряване на работата по донорство и трансплантации. Според вносителите създаването на самостоятелна агенция „ще даде възможност за концентриране на административните усилия в това специфично направление и ще ускори създаването и поддържането на съответния експертен капацитет“.
Очакванията са да се засилят на процесите по ангажиране на всички лечебни заведения в системата на трансплантационния процес и определянето на техните задачи. Друг търсен ефект са активните действия по въвеждане и практическо прилагане на програма за оценка и кондициониране на донори, реализиране на различни обучения на лекарите в лечебните заведения и пряко ангажиране на ръководствата на лечебните заведения в реализацията на потенциални донорски ситуации, се посочва още в мотивите на министъра.
