Министерският съвет предлага на Народното събрание да приеме Национална здравна стратегия 2030. С днешното решение на кабинета се приема и План за действие за периода 2023-2026 г. за изпълнение на НЗС 2030, който ще влезе в сила от датата на приемане на стратегията от парламента. Това съобщиха от пресслужбата на кабинета.
Припомняме, стратегията се пише и пренаписва вече от три правителства – две редовни и едно служебно и веднъж беше върната от Народното събрание за корекции в началото на тази година.
Националната здравна стратегия 2030 е водещият стратегически документ за сектор „Здравеопазване“, който представя дългосрочната визия за развитието му, стратегическите цели и приоритети, както и конкретни политики за тяхното изпълнение. Стратегията адресира съществуващите предизвикателства, свързани със здравето на българските граждани и функционирането на българската здравна система, така че да се гарантира нейната устойчивост и да се създадат условия за постигане на икономически растеж и социално благополучие чрез оптимални инвестиции за по-добро здраве.
Националната здравна стратегия 2030 е разработена въз основа на анализите на здравно-демографските показатели и на състоянието на системата на здравеопазване в ежегодните доклади за здравето на гражданите, които показват, че през последните десетилетия българската здравна система изостава спрямо здравните системи на страните от ЕС по отношение на ключовите фактори за устойчиво развитие.
В Стратегията са формулирани следните стратегически цели: „Устойчиво подобряване на здравето и среда, подкрепяща здравето“; „Ефективно управление на ресурсите с фокус върху здравните резултати“ и „Гарантиране на здравната сигурност и намаляване на неравенствата“.
Тя ще бъде изпълнявана чрез планове за действие за периодите 2023 – 2026 г. и 2027 – 2030 г., съдържащи конкретните мерки, дейности, източници на финансиране и срокове за изпълнение на всяка политика.
Междинна оценка на резултатите от изпълнението й се предвижда да бъде извършена през 2026 г., като резултатите от нея ще се вземат предвид при разработването на Плана за действие за периода 2027 – 2030 г., а окончателна оценка – след приключване на срока за реализацията и през 2031 г.
Освен това правителството реши „Български пощи“ ЕАД да осигурява в своите пощенски клонове базови телемедицински услуги от разстояние. Припомняме, тази идея на ПП-ДБ срещна доста иронични коментари от ГЕРБ, но това беше преди да се състави ротационното и НЕкоалиционно правителство Денко/Габриел.
Услугите, които ще могат да бъдат ползвани, са включени в пакета дейности на общопрактикуващите лекари, основно с акцент върху профилактика на заболяванията, проследяване на състоянието на лица с вече диагностицирани заболявания и уточнено продължително поддържащо лечение. Те включват консултиране от разстояние по нововъзникнал или съществуващ здравен проблем, както и чрез апаратура за теледиагностика и телемониторинг, регистрираща различни жизнени показатели, за консултиране на пациенти с хронични заболявания.
„Служителите на „Български пощи“ ЕАД ще съдействат и подпомагат технически пациентите при използването на апаратурата за медицинска теледиагностика и телемониторинг. С това ще се подпомогне достъпът до базова медицинска грижа за хората в малките и отдалечени населени места в страната“, обясниха от правителствената пресслужба.
Министерският съвет взе днес и решение за приемане на Национална стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа 2030 и на План за действие за изпълнение. Това е първият отделен национален стратегически документ, който се фокусира върху грижата за детското здраве, като надгражда целите и детайлизира политиките в областта на детското здраве, залегнали в Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, Националната здравна стратегия 2030 и Националния план за възстановяване и устойчивост.
В стратегията са определени четири приоритета със съответни области на въздействие, както следва: „Насърчаване на здравословен начин на живот“, „Ефективна профилактика и превенция на заболяванията и уврежданията“, „Изграждане на интегрирана система за комплексна педиатрична грижа“ и „Развитието на човешките ресурси за детско здравеопазване“.
