Въвеждането на механизъм, с който да се прекрати практиката здравната каса да заплаща на болниците онколекарствата с разлика от 10 пъти за един и същ медикамент, предизвика остър дебат по време на второто четене на бюджета на НЗОК за 2023 г.
С мярката се цели да се премахне възможността за разхищаване на обществен ресурс, когато няма договаряне чрез централизиран търг на Министерство на здравеопазването, какъвто не е провеждан от две години заради обжалване и съдебни дела от дистрибутори на лекарства. Възможността за договаряне на различни цени от лечебните заведения коства между 60 и 100 млн. лева годишно, а бюджетът за онколекарства за 2023 г. възлиза на 764 милиона лева.
За да елиминира подобна възможност финансовото министерство предложи НЗОК да плаща на най-ниската цена, която е постигната в която и да е болница през предходния месец. Това предложение обаче първоначално беше отхвърлено като твърде рестриктивно и между двете четения бяха направени компромисни предложения от председателя на Комисията по здравеопазване проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС) и от доц. Васил Пандов (ПП-ДБ).
По време на дебатите днес нито един от механизмите, предложени от двамата депутати, не беше приет, а вносителите влязоха в спор кой от тях би нанесъл по-малко щети на бюджета на касата. Преди спорът да приключи Тошко Йорданов от ИТН „прати“ проф. Ангелов и доц. Пандов при Бойко Борисов, който да им каже какво да правят.
В крайна сметка парламентът гласува първоначалното предложение на финансовото министерство. Поправката беше приета с гласовете на всички партии, без БСП, които настояваха текстът да отпадне и да се презицира в нов законопроект, а не да се внася през преходните и заключителни разпоредби, макар да стана ясно, че така се дава възможност за корупционни практики.
Проф. Ангелов определи варианта на МФ като „най-лошият“ възможен. Според него това би донесло загуби на болниците, ако НЗОК плаща по-малко за лекарствата, които вече са договорили при обществените поръчки. Неговото предложение за изчисляване на крайната стойност по формула, предложена от работна група в здравното министерство, не беше подкрепено. Не бе приет и вариантът на Васил Пандов, който предложи да се вземе средноаритметична цена от петте най-ниски за предходните три месеца. В подкрепа на предложената от МФ промяна се изказаха изпълняващата длъжността управител на НЗОК д-р Йорданка Пенкова и зам.-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов.
В крайна сметка депутатите приеха окончателно бюджета на НЗОК за 2023 г., който възлиза на малко над 7 млрд. лева. С промени между първо и второ четене народните представители гласуваха 4 млн. лева повече в бюджета за диетични храни, заплащани от фонда и 6,6 млн. лева за прегледи на деца от аутистичния спектър. В бюджета касата се очаква да постъпят общо приходи и трансфери в размер на 7027,2 млн. лева, или с 910,9 млн. лева повече от 2022 г., на толкова са разчетени и разходите.
