Министерството на здравеопазването предлага да се промени категорията на труд за работещите в центровете за спешна помощ. Предложението е отправено към социалното министерство, обясни здравният министър проф. Христо Хинков, цитиран от БТА. По думите му от МТСП имат положителна нагласа за промяната, но предстои да се сформира междуведомствена работна група, която ще обсъди възможностите и сроковете. В момента работещите в ЦСМП са трета категория труд, като от години те настояват категорията им да се промени и да стане първа.
Въпросите за повишаване на заплатите на спешните медици могат да се решат с бюджета за следващата година, каза пред журналисти проф. Хинков по повод на протеста на шофьорите на линейки, които днес направиха палатков лагер пред МЗ. По думите му при бюджет за половин година не може по средата на годината да се искат увеличения. „Сегашният бюджет е направен по възможно най-трудния начин, за да може да се постигне една национална цел, в която сме се обединили – влизането в еврозоната и 3 % дефицит. Ако съм на този пост дотогава, ще направя необходимото да се вдигнат тези заплати, защото наистина съзнавам, че спешната помощ е последният рубеж, който медицинската система има“, коментира още здравният министър.
За повишаване на заплащането евентуално в рамките на тази година той добави, че въпросът трябва да се постави към министъра на финансите. Не вярвам, че той би могъл да направи такова изключение, защото „е направил всичко възможно да може да „върже“ тоя бюджет на три процента“, каза Хинков.
И обяви, че според направена от него справка средната брутна заплата на шофьорите в системата на спешната помощ е 1649 лева. „Не казвам, че заплатата е достатъчна, но трябва да се отбележат няколко факта – бюджетът е за половин година, екстрен бюджет, който се прави, за да може държавата да излезе от това състояние, в което се намира – на задънена улица“, оправда се министърът.
„Към 31 януари 2023 г. средните нива на основните месечни заплати за персонал на работещите в структурите на спешна медицинска помощ са 3270 лв. за началник на клиника, 3180 лв. – за началник на отделение, 2730 лв. – лекар с две специалности, 2630 лв. – за лекар с една специалност, 2650 лв. – за фелдшер, 2140 лв. – за главна медицинска сестра, 1810 лв. – за старша медицинска сестра, 1850 лв. – за професионалисти по здравни грижи, 1270 лв. – за парамедици, 1160 лв. – за шофьори, 1030 лв. – за ниско квалифицирани работници“, отчете още проф. Хинков.
В отговор на въпрос, свързан с дефицита на кадри в спешната помощ, той се измъкна с думите, че само от един месец е на министерския пост. Но отбеляза, че разхищението на лекари, които да са по линейките, е уникално за България. „Ние трябва да разработим системата на парамедиците, трябва да създадем стандарти и протоколи за работата им“, допълни Хинков.
Министърът обяви пред БТА и че се обмисля как да се удължи срокът на проекта за модернизиране на спешната помощ, за който вече алармира, че е провален и България ще връща 85 млн. лева на ЕС. Припомняме, общата стойност на проекта е в размер на 163 897 815,62 лева. „Проектът е приоритетен и за завършването му в пълен обем са предприети мерки за преминаване към специфична процедура през декември 2023 г. – обявяване на проекта за неактивен. Това ще даде възможност на МЗ да продължи изпълнението на дейностите до средата на 2025 г., когато ще бъде извършена окончателна оценка на постигнатите резултати и отчитане на проекта като успешен или неуспешен“, обясни проф. Хинков. По думите му обаче поради приключването на програмния период, през който се осъществява и финансира проектът, прилагането на тази процедура ще изиска финансиране на дейностите, изпълнени след 31 декември 2023 г. със средства от държавния бюджет.
„Към момента цялата медицинска апаратура е закупена и доставена в обектите на интервенция, в процес на доставка е офис оборудването и офис обзавеждането за центровете и филиалите за спешна помощ, и в спешните отделения. От предвидените по проекта за купуване на 400 линейки са закупени и предоставени на центровете за спешната медицинска помощ 358, като предстои сключване на договор с изпълнител за доставка и на останалите. Предвижда се изграждането на 84 нови сгради в системата на спешната медицинска помощ, като от тях в момента се строят или предстои започването на строителството в 44 обекта. В още 151 обекта се предвижда ремонт, като в момента в 76 обекта се извършват строително-монтажни работи или предстои започването им. Напълно завършени са 31 обекта“, отчете здравният министър.
Според него COVID пандемията е основната причина за забавянето в изпълнението на проекта, както и инфлацията. Все пак Хинков призна, че от 2014 г. досега някой не си е свършил работата. Припомняме, от ГЕРБ обявиха, че ще сигнализират прокуратурата за забавянето по време на мандатите на служебния министър Стойчо Кацаров и на министърката в кабинета „Петков“ проф. Асена Сербезова. „Лично аз бях ангажиран с тоя проект по един много непочтен начин“, сподели още министър Хинков и уточни, че е бил натоварен от едно от предишните ръководства на МЗ да отговори на 18 въпроса за 24 часа, свързани с анализ на спешната помощ в страната. „Това ми беше поставено като неизпълнима задача, за да може да бъда освободен като директор на Националния център по обществено здраве и анализи“, призна той. Припомняме, Хинков беше отстранен от проф. Сербезова.
