Целта ни е да оптимизираме разходите в системата, за да можем да намалим доплащането за здравни услуги от страна на пациентите, като същевременно те получат една добра здравна услуга. Не става въпрос обаче за увеличаване на здравната вноска. Това заяви в предаването „Денят на живо” по Нова нюз министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков.
„Бюджетът е основен инструмент за доброто здравеопазване. Защото доброто общественото здраве е свързано с профилактика, към здравословния начин на живот и промоцията на здраве. Всичко това обаче е свързано с профилактични национални програми, които за съжаление имат много бедно финансиране“, подчерта министърът. По думите му в Бюджет 2023 има увеличение на средствата за извънболничните дейности. „Предвидени са пари за допълнителен трансфер от бюджета на МЗ, свързани с лечение на деца до 18-годишна възраст. Като цяло бюджетът, предвиден до края на тази година, следва принципа постепенно да се изнасят медицински дейности и изследвания извън болниците. Тенденциите през последните 10-15 години са за непрекъснато увеличаване на парите за болници и лекарства. А това не води до драстично подобряване на здравно-демографските показатели”, коментира проф. Хинков.
Той уточни, че това не означава, че ще има по-малко пари за болниците, а когато се разболеем – ще разчитаме на извънболничната помощ. „Просто ще се променят съотношенията в бюджетите. Парите за лечебните заведения ще са толкова, колкото са необходими. Успоредно с това ще върви и една оптимизация на болничната помощ. Към момента сме на челните места в Европа по брой на болниците на глава на населението. „Имаме повече болници, отколкото са ни необходими”, акцентира още проф. Хинков.
Министърът обясни, че от 2001 година са разкрити повече частни, отколкото държавни болници. „Всичко е за сметка на частното инвестиране в здравеопазването. Моята идея не е да създавам мораториум в разкриването на нови здравни заведения. Не мога да спра частната инвестиция. Това, което мога да направя, е преглед на възможностите на НЗОК да поема нови договорни партньори. Защото в момента всеки, появил се на пазара и пожелал такъв договор, го получава. Няма болница, която да може да се издържа от частни плащания. Хората са неплатежоспособни, а медицината е скъпа”, обясни проф. Хинков.
Той коментира и въпроса как може да се намали доплащането от страна на пациента. „Увеличаването на договорните партньори към НЗОК – на практика при една и съща цена на клиничната пътека и постепенно увеличаваща се медицинска услуга заради оскъпяване на лекарства води до това, че болните доплащат тази разлика от джоба си. Именно в това се корени тази оптимизация и възможност хората да знаят, че когато са осигурени – получават определен пакет от услуги. Колкото се може по-голям. А той е възможен за постигане. Това е така нареченото универсално покритие, изисквано от СЗО”, посочи още здравният министър.
Един от начините според него за оптимизация е изсветляването на отношенията между болниците и НЗОК. „Създаването на Националната здравно-информационна система цели именно това. Едва ли ще ми стигне времето, за да опиша всички дупки, през които изтичат средствата от този „здравноосигурителен чувал”, който пълним всички с нашите вноски. А здравната вноска е най-ниската в цяла Европа. Не говорим обаче за увеличаването ѝ”, подчерта проф. Хинков.
Той коментира и казуса с открития луксозен апартамент в болница „Лозенец”. „Извършената проверка, която разпоредих, показа, че болницата е в тежко финансово състояние. Това, което нас ни интересува, е именно финансовото състояние на лечебното заведение. Както съм казвал и преди – службите трябва да установят за какво е бил предназначен този апартамент. Това не е медицински въпрос”, добави той.
По въпроса с проблемите в „Майчин дом” министърът поясни, че сигналите срещу директора са „повече от три”. „Нашата проверка показа, че финансовото състояние на болницата е добро. Срещнах се и с двете воюващи страни там. Те твърдят неща, за които трябва да намерим правилното решение. А то идва малко по-късно, защото в момента е ангажирана и прокуратурата, която трябва да се произнесе по подадените сигнали”, завърши проф. Хинков.
