През 2022 г. лечебните заведения за болнична помощ у нас са 341, като броят им се запазва непроменен, но леглата в тях се увеличават с 216 само за една година и в момента са от 54 923. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Така осигуреността на българина с болнични легла към края на 2022 г. е 848.5 на 100 000 души от населението. За сравнение средно в ЕС леглата са 500 на 100 000 души. Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1184.5 на 100 000 души), Смолян (1 135.5) и Пловдив (1 069.5), а най-ниски са в областите Перник (400.0), Ямбол (420.9) и Видин (460.5).
Болниците са 319 с 52 462 легла, като 203 от тях са държавни и общински, а 116 – частни. Разпределението на болниците по форма на собственост в последните години остава относително постоянно. Наблюдава се обаче увеличение на легловия фонд на частните заведения и към 31 декември 2022 г. 28.4% от леглата са в частни болници.
Многопрофилните болници са 179 с 38 144 легла, или в 56.1% от болниците е съсредоточен 72.7% от легловия им фонд в страната. Броят на леглата варира в широки граници – от 27 до 1490. Най-голям е делът на тези заведения, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла – 42.5%. До 99 легла има в 35.8% от тях. С над 500 легла са 8.9% от този вид лечебни заведения. Специализираните болници са 140, с най-голям дял са за активно лечение – 73.
Извънболнична помощ
Към 31.12.2022 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2172 с 1303 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година заведенията се увеличават с 39 (1.8%), а леглата в тях – с 18 (1.4%). Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина с най-голям брой легла са медицинските центрове – 786 заведения с 948 легла, следвани от диагностично-консултативните центрове – 111 с 276 легла. Денталните центрове са 64 с 5 легла, а медико-денталните центрове – 60 със 74 легла.
В края на 2022 г. другите лечебни и здравни заведения са 148 с 1751 легла. В сравнение с 2021 г. легловият фонд на тези заведения намалява с 9.7%.
Медицински персонал
29 599 са практикуващите лекари в страната. Стоматолозите са 7602, като 6624 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са 44 493, от които 28 827 медицински сестри и 3285 акушерки.
В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 403 лекари и 40 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 26 156, от които 18 225 медицински сестри.
Ангажираните в извънболничната помощ лекари са 10 087 лекари, а специалистите по дентална медицина – 7188. Медицинските сестри, които работят в амбулатории 6721. В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) работят 2109 лекари и 374 лекари по дентална медицина.
Сред практикуващите лекари превес имат жените, които са 55,9%, а мъжете са 44,1%. Най-голям е делът на възрастовата група 55-64 г. – 33,8%, следвани от най-възрастните над 65 г. – 20,1%. Младите специалисти до 35 г. са едва 17,5%, като всеки четвърти от тях е в болница. Над 2/3 от лекарите в извънболничната помощ на възраст над 55 г.
Най-много млади специалисти (до 35 г.) са съсредоточени в областите, в които има медицински университети – София и Варна (по 24%), Плевен (23.6%), Пловдив (23.4%) и Бургас (18.9%). Във всички останали области показателят е по-неблагоприятен от този за страната, като особено се открояват Видин, Ловеч и Монтана, където делът е съответно 0.7%, 2.1% и 2.5%. Най-голям е относителният дял на възрастните лекари, на 65 и повече години, в областите Видин (33.1%), Габрово (32.2%) и Ловеч (32.1%) и съответно най-малък е в областите, в които са медицинските университети и университетски болници.
В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на джипитата – 3854, което е 13% от всички доктори. На второ място се нареждат кардиолозите – 6.3%, следвани от акушер гинеколозите – 5.9%, анестезиолозите – 5.8%, хирурзите – 5.1%, педиатрите – 4.9% и невролозите – 4.8%.
Достъп до здравни грижи
Осигуреността на населението с лекари по области варира от 26.2 до 72.4 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници – Плевен (72.4 на 10 000 души от населението), София-град (55.9), Пловдив (55.3) и Варна (54.6). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (26.2 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.6), Сливен (29.7) и Разград (29.9).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин (7.4) и Добрич (7.1), а най-нисък е в областите Кърджали (3.6 на 10 000 души от населението), Разград (4.3) и Русе (4.6).
Лекарите по дентална медицина са 11.8 на 10 000 души от населението. Най-много са в областите Пловдив (18.6 на 10 000 души), Варна (15.6), София-град (15.2) и Перник (12.9), а най-малко в София област (5.8), Разград (6.3), Търговище (6.4) и Монтана (6.9 на 10 000 души от населението).
