– Д-р Виткова, кой е най-големият проблем на българското здравеопазване?
– Проблемите на здравната система са толкова много, че изваждането на само един от тях като приоритет не може да доведе до положителен ефект върху цялата система. Все пак най-големият проблем на българското здравеопазване е пълното абдикиране на държавата от ангажиментите й към системата. Пълното безхаберие на всички политически партии за натрупването на проблемите в годините и за предприемането на ефективни действия за тяхното решаване. Отиваме на избори да отречем всичко свършено от предишната власт. И в това време, в което сменихме системата на финансиране от данъчна към осигурителна се внушаваше, че щом я сменим, това автоматично ще доведе до благоденствие както на пациентите, така и на работещите в сектора.
– Сега се внушава точно същото…
– Обаче във всички тия години разходите за здравеопазване се увеличиха близо 9 пъти. Няма друга такава система. И това се случва в условия на сериозна икономическа криза години наред. Във време, в което страната ни е напълно деиндустриализирана, да не говорим за състоянието на селското стопанство и икономиката. За здравеопазване това общество отделя към днешна дата толкова пари като процент от БВП, колкото се отделят средно в Европа – около 8 %. Ние като общество много повече пари за здраве не можем да извадим. Защото няма откъде. Вярно е, че 8 % от нашия малък брутен продукт и 8 % от немския брутен продукт на глава от населението правят колосално различни цифри. Така че ние не можем да се съревноваваме с Европа, ако търсим на глава от населението да бъдат същите разходите. Това ни задължава да изразходваме наличните средства максимално ефективно. Което обаче не се случва.
– Може и номинално да са се увеличили средствата, но българинът вади все повече пари от джоба си за лечение, медикаменти и медицински изделия, защо?
– Това е другият голям проблем. Критериите на Световната здравна организация са личните разходи за здраве да са под 20 % от общите разходи. У нас личните разходи за здравеопазване са толкова, колкото са и публичните – 48 %. Това означава, че нашата система е възможно най-несолидарната в Европа.
– Това как може да се промени?
– Като се увеличи размерът на публичните средства и се намали размерът на личните разходи. Хиляди са начините това да се случи. Например тук влизат разходите за медицински изделия, чиято цена никой не знае каква е в България и във всяко лечебно заведение, в зависимост от фирмата доставчик, цените са различни. При това в пъти. А редица болници не правят обществени поръчки, те не са и задължени, защото средствата не са публични, а излизат директно от джоба на пациента. Същото е и с медикаментите, които се използват в болниците. Всяка клиника си прави обществена поръчка и така аспиринът някъде струва 1 лев, а на друго място 3 лева. За какво ефективно разходване на средствата говорим? Повече пари може да влязат в системата и като държавата спре да осигурява хората, които имат доходи, при това не много ниски, и започне да се грижи за бедните и безработните. Това е истинската солидарност.
– Много ли са болниците?
– Когато бяха 200 твърдяхме, че са много. Сега са близо 400. Какво е това безконтролно строителство на болници, и то само в големите градове? Завършващите лекари заминават за чужбина, докторите от провинцията идват в големите градове и вече имаме цели региони в страната, които са без медицинска помощ. Включително на областно ниво – има областни болници, в които има един лекар в очно отделение или по един анестезиолог например, такива, в които са закрити инфекциозните отделения. За какъв справедлив достъп говорим и къде е държавата?
– Къде е?
– Предстоят избори и всички ние трябва да гледаме какво ни обещават и какво изпълняват след това политиците. Защото стигнахме до парадокса лявата партия в лицето на БСП да мълчи по отношение на търговския статут на лечебните заведения, а дясната партия, наречена Реформаторски блок, да казва, че те са за премахването на търговския статут. Което е много логично. Независимо че трябва да ги попитаме защо изобщо ги направиха търговски дружества.
– Може ли пазарът да реши всички проблеми в сектор като здравеопазването?
– Така твърдяха десните партии. Но няма икономист в света, който да твърди, че здравеопазването е класически пазар. Нищо подобно. Това е силно деформиран пазар, поради което е и най-силно регулиран от държавата. И оня, който ползва обществен ресурс, не може да формира печалба. Това е начинът да спестим средства. И, разбира се, да засилим контролът върху дейността на лечебните заведения. Защото държава, в която населението й е намаляло с 2 млн. души, е увеличила броят на хоспитализациите два пъти в сравнение с времето, когато имахме данъчна система на финансиране на болничната помощ. И тогава изобщо не е имало лимити и ограничения, а са се разходвали многократно по-малко пари.
– Демонополизацията на НЗОК ще реши ли някои от натрупаните проблеми?
– Въпросът е как работи касата, а не дали ще я демонополизираме. Освен това зависи как ще се случи този процес, тъй като има опасност нещата да станат и по-зле. На този етап по-вярното решение е да се каже ясно какво не покрива основният пакет и всеки човек да реши дали да си направи индивидуална застраховка и за какво. Иначе в момента НЗОК гледа някакви макроцифри, разпределя лимити, но изобщо не се интересува къде потъват парите ни от здравни вноски. Трябва да изясним какво плаща касата, защото не може всяка болница да спори дали в цената на клиничната пътека влизат анестезията, тоалетната, телевизорът, по-скъпият бинт и т.н. Трябва императивно да е ясно за какво не плаща НЗОК. Болниците безконтролно вземат пари, защото няма кой да ги контролира. Не видях нищо сериозно в областта на здравеопазването, което ни предлагат партиите в момента в предизборните си програми. Говорят за електронно здравеопазване. Но батакът е в реалното здравеопазване. Защото за повечето безобразия не е необходима електронна система, за да бъдат отстранени. Пиша десетки писма до всички министри какви безобразия се случват в болниците и как се изнудват пациентите, но резултат няма. Сега има идея всички разходи на болницата за лечение на даден пациент да се калкулират и да се издават на някаква фактура. И това какво ще реши? По-скоро ще узакони всички кешови плащания. Това ли искаме? Няма държава, в която хем да ползваш обществен ресурс, хем да взимаш от пациента колкото си поискаш. Или работиш като частна структура с търговски статут, но без договор с НЗОК, или като ползваш обществен ресурс спазваш тези правила, които не допускат да взимаш пари от пациента, който е осигурен.
– Какви такси по закон могат да ни искат в болница?
– По наредбата за достъпа до медицинска помощ, могат да ни искат пари за избор на лекар или екип, който трябва да бъде направен доброволно, докато у нас стана задължителен, за индивидуален сестрински пост и за самостоятелна стая, като в цената обаче влизат всички придобивки в нея, а не отделно интернет, отделно телевизор, отделно баня, отделно чаршафи, и то само след като на пациента му е предложена обща стая, за която не трябва да заплати нищо. Само за тези три неща и за нищо друго. Били недостатъчно парите за болнична помощ. Но кой е критерият за достатъчност? Някой седна ли да остойности всичко, което е включено в т. нар. основен пакет. Искам да видя разчети за реалните разходи по всички клинични пътеки.
Визитка: Д-р Мими Виткова е директор на здравноосигурителен фонд „Доверие” АД. Била е министър на здравеопазването (1995-1997 г.). Завършила е медицина в София, специалност вътрешни болести. Специализирала е в Холандия, медицинска статистика в Москва, здравна икономика в Англия. Работила е като лекар в родния си град Видин, била е шеф на кардиологично отделение. От 1990 г. до 1995 г. е била народен представител от БСП.
