Няма да даваме отпечатъци при джипито и в аптеките

Пръстовата идентификация е струвала на болниците над 4 млн. лева и още 477 000 лева на касата, а не е спестила нищо

1591
отпечатъци

Нормативна процедура за прекратяване на въвеждането на системата за пръстови отпечатъци в извънболничната помощ през 2017 г., е взело Министерството на здравеопазването, съобщават от ведомството. Решението на служебния здравен министър д-р Илко Семерджиев е промяната да се отложи за 2019 г., защото в противен случай ще настъпи срив в медицинската, техническата, информационната и финансова стабилност на системата.

„От становищата на заинтересованите от процеса органи и организации, а именно БЛС, БЗС, пациентски организации и организации на лечебни заведения, както и от становището на компетентната институция – НЗОК, става категорично ясно, че не е налице обективна възможност за въвеждането на пръстовия автентификатор в извънболничната помощ на този етап“, категоричен е д-р Семерджиев. По думите му,  съществува сериозен риск от преждевременното въвеждане на идентификатора, тъй като прилагането му и в извънболничната помощ може да причини срив в сървърната част на регистрационната система на касата, която понастоящем обслужва болничната помощ.

„Сривът би причинил възникването на редица комуникационни проблеми, които биха били в ущърб основно на пациентите, тъй като ще затруднят достъпа им до медицинска помощ“, допълва и зам.-министърът на здравеопазването Любомир Гайдов. Според него времето, необходимо само за снемане на отпечатъци от пациентите при джипито или в аптеките, би намалило достъпа до медицинска помощ на населението с около 20%.

„НЗОК декларира пълна невъзможност за поемане на допълнително натоварване с подобен мащаб, както и липса на средства, техника и налични помещения за инсталирането й. Към настоящия момент изчислителната мощност на сървъра, осигуряващ работоспособността на регистрационната система, не е в състояние да поеме допълнителни натоварвания над тези, произтичащи от болничната помощ. При над 43 411 000 посещения при първичната и специализираната извънболнична помощ, денталната помощ и медико-диагностичната помощ за 2016 г., в сравнение с хоспитализациите през същата година, ще се достигне до 2116% увеличаване на „пръстовите автентификации“, уточняват от МЗ.

По изчисления на фонда при внедряване на регистрационната система в извънболничния сектор, включително аптеките, ще трябва да бъдат закупени още поне 25-30 000 пръстови скенера и четци за лични документи на обща стойност над 25 млн. лв. Ще бъдат нужни и средства за поддръжка на софтуер, интернет връзка и други. До момента софтуерът за обезпечаване на системата с отпечатъците е струвал на болничния сектор над 4 милиона лева и още 477 000 лева на касата.

От здравното ведомство посочват още, че през ноември 2016 г. – месецът, в който беше въведен пръстовият отпечатък, касовият отчет на НЗОК показва нарастване на разходите в размер над 10.1 млн. лв. в сравнение с предишния месец, а през декември разходите са нараснали с над 11.5 млн. лв. в сравнение с месец октомври, въпреки наложеното от Надзорния съвет на фонда намаление на бюджетните „лимити“ в болниците.

До момента няма данни за редукция на броя на хоспитализациите за 2016 г., твърдят още от МЗ. И дават подробни данни за бюджета на здравната каса. За миналата година по перото за болнична помощ преразходът е над 270 млн. лв. В допълнение на това за 2017 г. са прехвърлени 52 млн. лв. неразплатени средства от 2016 г., както и още 19,7 млн. лв. надлимитни плащания, неиздължени през 2016 г. И така при предвидени по закон 1,343 млрд. лв. за болнична помощ, през 2016 г. са разходвани 1,613 млрд. лв.

„В същото време предвидените средства за болниците за тази година са едва 1,457 млрд. лв., което е свидетелство не само за сериозен преразход, но и за заложен дефицит в бюджета за 2017 г., както и за липса на капацитет за добро управление, включително неспособност за адекватно прогнозиране на бюджетни линии, финансови потоци и очаквани резултати“, твърдят от МЗ. На този фон дълговете на болниците са нараснали, като към 31.12.2016 г. държавните болници са с 417.4 млн. лв. задължения, 150 млн. от които са просрочени, а общинските болници са генерирали дълг от над 91.6 млн. лв. от които 42.2 са просрочени.

От МЗ напомнят още, че на 16 март предстои заседание на 5-членния състав на ВАС, който трябва да реши законно ли ни взимат отпечатъци в болниците и да определи дали тази система за регистрация ще остане или ще трябва да бъде отменена.

 

СПОДЕЛИ