Европейската банка за развитие ще подпомогне извършването на анализа на нуждите по проекта за Национална детска болница, съобщи служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев по време на форума Powers Summit – „Власт, слушай!“. Powers Summit е иновативна платформа за оперативен диалог между властта, бизнес лидерите, науката и гражданския сектор, а целта на форума е да инвестира колективната интелигентност за създаване на устойчиви решения за бъдещето на страната.
„Започнахме с малки цели, които си поставихме. Най-важното нещо е стартирането на проект за детска болница, учредяването на мястото, готови сме да започнем работата по анализа на нуждите за детска болница. Всички педиатри са обединени в тази кауза, каза министърът. По думите му другата инициатива, за която има подкрепа от всички партии, е подсигуряването на държавно финансиране на областните болници. „Благодарение на тези средства ще могат да се подкрепят дейности като съдебна медицина, патоанатомия, хемодиализа, ТЕЛК, детско здравеопазване, спешна помощ“, обясни д-р Меджидиев.
Той обяви, че от следващата учебна година ще бъдат разкрити филиали на факултети за медицински сестри в почти всички университети в страната. „Работим и за разкриване на четвърта степен на професията „Парамедик“, за да стане регулярна и завършилите да получават бакалавърска степен. Така можем да решим проблемите в спешната помощ и спешните отделения“, добави здравният министър.
„По-актуално към момента е гарантирането на капацитета на системата на здравеопазването, отколкото подобряването й, защото някак изтървахме момента, в който стигнахме пропастта. Затова и повечето пари, които очакваме догодина, трябва да са насочени към гарантиране на кадровата устойчивост на системата“, отбеляза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. По думите му държавата е длъжник за осигуряването на кадри и подчерта, че изискването за продължаващо обучение трябва да стане задължително. „Първата стъпка в тази посока е и моделът за остойностяване на лекарския труд, който представихме и който предстои да бъде защитен пред МЗ и МФ“, където квалификацията е основен елемент от формирането на възнаграждението на медиците“, обясни д-р Маджаров.
Как ще изглежда бюджетът за здраве през 2023 г., попита Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Той за пореден път алармира, че българският пациент има достъп до по-малко от половината от одобрените иновативни лекарства и то ги получава със закъснение от 2 години.
Председателят на Българския фармацевтичен съюз Велина Григорова пък обърна внимание, че половината от пациентите у нас не се придържат към назначената им терапия по различни причини, а въпреки че в страната има 3100 аптеки, има цели региони където няма нито една. За неравномерен достъп до качествена медицинска помощ алармираха и останалите участници в дискусията.
„Здравните осигуровки в България през целия ни живот се равняват на стойността на една операция в Германия или Турция“, заяви доц. Цветелина Спиридонова, зам.-председател на Българска болнична асоциация (ББА) и изпълнителен директор на лечебни заведения „Хигия“. Тя пресметна, че за целия си осигурителен период от 47 г. хората, които плащат минимална осигурителна вноска, внасят в българската здравна система около 7500 евро. На този фон една операция в Турция или Германия е около 30 хил. евро. Така при максималната осигурителна вноска от 112 лева у нас, може да се осигури равностойността на една такава операция.
„Трябва да има воля да се мисли, че българите трябва да инвестират в здравето си и да повишат здравната си култура. Трябва да бъде ясно, че по-големите бюджети в здравеопазването не означава, че на някой някъде ще се раздадат по-големи пари. Това означава по-топли, по-светли болници, по-добра болнична храна. Това означава по-квалифицирани кадри, в които е инвестирано, по-добър конец в операционната…“, обясни доц. Спиридонова. По думите й трябва да преодолеем лошото наследство от предишните 40 г., когато се смяташе, че здравето е безплатно. „Не, здравето е безценно и много скъпо и е добре хората да се замислят дали е необходимо да вървим към увеличаване инвестициите в здраве“, каза още заместник-председателят на ББА.
От ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ обаче бяха категорични, че в програмите им не е залегнало увеличаване на здравната вноска, която в момента е 8%. Според проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС има решение за преодоляване на достъпа до качествена медицинска помощ, като от партията предлагат създаването на мобилни поликлиники.
Председателят на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев от ПП посочи като проблем това, че половината от парите за здраве излизат директно от джоба на пациентите, но подчерта, че доплащанията може да се намалят не чрез вдигане на данъци и осигуровки, а с по-добро разпределение на средствата. По отношение на квалификацията на кадрите той обяви идеята на ПП периодично лекарите задължително да полагат изпити, ако искат да продължат да практикуват.
Д-р Нигяр Джафер от ДПС подчерта, че българският пациент е най-късно диагностицираният в ЕС и най-доплащащ за лечението си, като най-много пари от джоба си се налага да вади за лекарства и медицински изделия.
