Държавата погва аптеките заради паралелния износ на лекарства. Десетки хиляди български пациенти нямат достъп до животоспасяващи медикаменти, докато страната ни ги продава съвсем легално в чужбина.
Става дума за инсулин, биологични препарати за ревматоиден артрит, нискомолекулен хепарин, лекарства за епилепсия, онкопрепарати. Само през изминалия месец в Български фармацевтичен съюз са постъпили над 130 сигнала от пациенти за липсващи лекарства, докато в същото време един дистрибутор е изнесъл един вид медикамент на стойност 500 000 лева.
Въпреки че реекспортът е съвсем законен, здравното министерство, агенцията по лекарствата, НЗОК, НАП и Агенция „Митници“ започват масирани проверки, тъй като съществуват и нерегламентирани практики. Това обяви служебният зам.-здравен министър д-р Атанас Кундурджиев след спешна среща с Изпълнителна агенция по лекарствата, представители на фармаиндустрията, Българския фармацевтичен съюз и експерти от касата.
Проблемът е, че в момента по закон държавата почти няма инструменти, с които да ограничи паралелния износ, който се осъществява най-вече от големите търговци на едро – дистрибуторите. Той представлява между 6 и 10% от стойността на целия лекарствен пазар у нас. Незаконно е само когато дистрибутор купува количества от аптека и именно към тези практики трябва да насочат усилията си институциите.
Реекспортът засяга много малък брой медикаменти, между 100 и 150, което води до непрекъснати дефицити. Парадоксът в случая е, че производителите внасят у нас количества, които значително надвишават нуждите на пациентите. Тъй като цените у нас по закон са най-ниските в Европа търговците ги препродават в Германия, Великобритания, Австрия, Франция и Холандия на петорно по-висока цена.
От това губят не само българските пациенти, но и фармацевтичните компании. Печелят единствено дистрибуторите, а Европейският съюз не само не се бори с това явление, но и насърчава свободното движение на стоки.
„Можем да приложим т.нар. пропорционално ограничаване, което означа, че държавата има мерки, с които да ограничи износа, докато нуждите на българските пациенти бъдат задоволени“, посочи д-р Кундурджиев. По думите му се мисли и за законови промени, които да бъдат гласувани от следващия парламент. Идеята е ИАЛ да издава разрешенията за реекспорт, а не само да бъде уведомявана. Такъв текст имаше преди време в законодателството, но той е бе отменен от Конституционния съд.
От здравното ведомство отказаха да пояснят какво точно ще търсят проверяващите в складовете и аптеките, както и какви ще са последствията от констатациите. От думите на шефката на агенцията по лекарствата доц. Асена Стоименова стана ясно, че проверките имат по-скоро дисциплиниращ ефект и винаги след тях ситуацията на пазара се нормализира. Нужни са обаче законови промени и то в няколко посоки, за да може проблемът да бъде решен трайно, а болните да получават лекарствата си навреме.
