Едва около 1/3 от лекарите се грижат за своето продължаващо обучение, алармира председателят на БЛС д-р Иван Маджаров по време на конференцията „Лекарска грешка и правила за добра медицинска практика“, която се провежда в Сандански.
„Лекарският съюз с неговите присъдружни организации и университетите имаме договори с европейските организации за продължаващо обучение, проверяваме всички конференции в България и ги кредитираме, ако отговорят на правилата за кредитиране, водим регистър на кредитните точки. Дружествата провеждат ежегодни конференции, университетите – опреснителни курсове. Но има само една малка група хора, около 1/3 от лекарите, които се грижат самостоятелно за квалификацията си, които ходят на конференции и опреснителни курсове“, обясни д-р Маджаров. Но добави, че никой не изисква от тях тези натрупани акредитационни точки от продължаващото обучение. „Кой в тази държава е направил да има задължително продължаващо обучение?“, попита шефът на БЛС. И даде пример от последните месеци, когато е поискал от всички партии да направят промяна в Закона за съсловните организации, но е получил само уклончиви отговори.
Според д-р Маджаров, ако не се вземат спешни мерки продължаващото обучение да стане задължително, каквито и правила да бъдат обнародвани, повечето лекари ще се запознаят с тях в съда, когато бъдат подведени под отговорност за лекарска грешка.
Началникът на ВМА ген. Венцислав Мутафчийски пък предложи болниците да разполагат с бюджети за покриване на разходите при неблагоприятен изход. „Свидетели сме на парадокс – в условията на свръхрегулация липсват правилата за добра клинична практика. Това създава несигурност, особено в условията на оскъдните бюджети, с които болниците разполагат“, посочи той.
Проф. Златица Петрова от ИА „Медицински надзор“ припомни, че 229 са опитите за дефиниране на понятието „лекарска грешка“, но и досега няма единно определение. Повечето доктори обаче бяха на мнение, че е по-правилно да се говори за медицинска грешка.
75 500 лв. е средната цена на един иск, заведен от пациент срещу лекари, тоест толкова е цената на лекарската грешка, пресметна адвокатът по медицинско право Мария Шаркова. По думите й делата средно продължават над 3 години и половина, а всяко второ приключва в полза на пациента.
